Довери ми се …

Довери ми се… Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив
е вратата към белия свят на надеждите.
Довери ми се. Виждаш ли тези поля –
росни, свежи и много зелени,
а зад тях млада, буйна, пияна гора
и река като снопчета вени.
Довери ми се, има защо да си тук..
Всеки идва със своя […]

Събирам мечти …

Във неделя събирам мечти.
Нямам нужда от миг за почивка.
Като малките, силни пчели
неуморно се трудя. С усмивка.
И обичам неделните дни.
Цели чудни полета от обич
чакат мен. Да ги грабна. С очи
да обходим небето със поглед.
Само ние го можем така.
Само аз, много аз и мечтите.
Просто вдигам (до Бога) ръка
и докосвам света си различен.
После влизам с копнежи и […]

Тя – дъщеря ми …

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“

Тя ме събужда със мила усмивка,
…в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща […]

От |октомври 13th, 2016|Поезия|0 Коментара|

И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, […]

Бряг от Обич, който те жадува…

Бъди Луна, която шепне приказки безкрайни! –
За теб ще бъда Утро – с устни влюбени, мечтани…

Бъди Море, което лудо,страстно ме вълнува! –
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува…

Бъди любима Птица, във душата ми запяла! –
За теб ще съм Гнездо, в което тихо си заспала…

Бъди Жена, която и отвъд ще ме сънува! […]

От |декември 20th, 2015|Поезия|0 Коментара|