За любовта…

Пейо Тотев Крачолов (13 януари 1878 – 29 октомври 1914), по-известен като Пейо Яворов, е български поет символист и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, смятан за един от най-големите български поети на XX век.

ОБИЧАМ ТЕ
Обичам те – въздушно нежна, в нежна младост,
като на ангела сънят,
и сън си ти вещателен за тиха радост
в […]

От |декември 13th, 2018|Поезия|0 Коментара|

Просто кажи „Благодаря“

Господи, благодаря ти,
че когато всички ме оставят,
ти не ме оставяш.

Господи, благодаря ти,
че когато всички ме обичат,
ти не ме обичаш.

Господи, благодаря ти,
че когато всички ме намразват, .
ти не ме намразваш.

Господи, благодаря ти,
че когато много се забравям,
ти не ми прощаваш.

Господи, благодаря ти,
че когато много си поискам,
ти не ми го даваш.

Господи, благодаря ти,
че когато съм надменен,
ти не […]

От |ноември 14th, 2018|Поезия|0 Коментара|

Довери ми се …

Довери ми се… Този свят е безумно красив!
Не го гледай под свъсени вежди.
Хоризонтът, изписан с небрежен курсив
е вратата към белия свят на надеждите.
Довери ми се. Виждаш ли тези поля –
росни, свежи и много зелени,
а зад тях млада, буйна, пияна гора
и река като снопчета вени.
Довери ми се, има защо да си тук..
Всеки идва със своя […]

Събирам мечти …

Във неделя събирам мечти.
Нямам нужда от миг за почивка.
Като малките, силни пчели
неуморно се трудя. С усмивка.
И обичам неделните дни.
Цели чудни полета от обич
чакат мен. Да ги грабна. С очи
да обходим небето със поглед.
Само ние го можем така.
Само аз, много аз и мечтите.
Просто вдигам (до Бога) ръка
и докосвам света си различен.
После влизам с копнежи и […]

Тя – дъщеря ми …

Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: „Обичам!“

Тя ме събужда със мила усмивка,
…в очите си светли побира света ми.
Аз съм ù майка, но вечно ù липсвам
и тя ме упреква – тя, дъщеря ми.
Когато е тъжна, затръшва вратата
и сили събира от моите сили.
И чувам, когато прегръща […]

От |октомври 13th, 2016|Поезия|0 Коментара|

И всичко пак е вечно

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че живота пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, […]

Условия за поверителност

Close your account?

Your account will be closed and all data will be permanently deleted and cannot be recovered. Are you sure?