От какво е направен света …

От какво е направен света?
От изпуснати в мрака въздишки?
От смеха на щастливи деца?
От безкрайното нищо? От всичко?
Или може би малка комета
се разби в самотата със вик?
И тогава роди се небето
цяла вечност събрало във миг…
А дали пък светът не е спомен,
за сънувани в бъдното дни?
И човекът – крещящо бездомен
все си търси къде да лети…
И гнездо […]

От |ноември 25th, 2015|Поезия|0 Коментара|

Днес казах ли ти?

Днес казах ли ти, колко те обичам
и колко много ще ми липсваш ти?
Днес казах ли ти, че във теб се вричам,
че от любов сърцето ме боли?

Днес казах ли ти, че си най – красива,
най – хубавата, нежна и добра?
Днес казах ли ти, че си като самодива,
че ти си най – желаната жена.?

Днес казах ли […]

От |октомври 6th, 2015|Поезия|0 Коментара|

Подарък ни е всеки ден

Изпълнено със тих възторг,
небето бавно просиява!
Градът се пълни със живот!
Денят блажено се прозява!
Ухае сладко на кафе
и хиляди добри надежди!
Подарък ни е всеки ден,
със благодарност да приемем
безкрайната му благодат
и шансовете му безбройни!
Човек е гост на този свят,
и всеки ден придава стойност
на своя дух благословен
живее ли с любов и вяра!
Подарък ни е този ден!
Да бъде светлина […]

От |септември 19th, 2015|Поезия|0 Коментара|

Всяко утро…

Всяко утро е ново начало,
непрелистено, недокоснато, чисто.
Важно и смислено.
Прекрасно и истинско.
Всяко утро е обич.
Всяко утро е дар.
Всеки делник е Слънце в душата,
глътката въздух е равна на щастие.
(А дните…, те са измислени,
от мене, от мене самата.)
Всяка минута е нежно разлистена,
с внимание и обич в сърцето.
Всяко утро е празник вълшебен.
Всяко утро е чудо и песен…

Десислава Наумова

От |септември 7th, 2015|Поезия|0 Коментара|

Пъстри недели

Неделите понякога са дни за четене,
за срещи в себе си, за тишина…
С дантели от вълшебства са изплетени
и в тях живее с радост любовта!

Неделите дори са нови приказки,
разказани от мен за всички вас.
Фонтани от прекрасност бликащи,
творящи светове от чудеса завчас.

Неделите са всеки път омайващи,
събират си реалности от теб и мен.
И стари тайни някъде спотайващи,
разкриващи звездите […]

Тази, която …

Здравей, дъще, позна ли ме?
Аз съм тази, дето те носеше,
дето плака, докато те раждаше
и те милваше, и докосваше.

Аз съм тази, дето целува
чак до гъдел ръчичките,
дето нощем будува,
щом са мокри очичките.

Аз съм тази, дето боли я
до припадък сърцето,
ако само си гладна
или пари челцето.

Аз съм тази, дето ще връзва
панделки на косичката,
всяка раничка ще превързва
на коляното и […]