Във неделя събирам мечти.
Нямам нужда от миг за почивка.
Като малките, силни пчели
неуморно се трудя. С усмивка.
И обичам неделните дни.
Цели чудни полета от обич
чакат мен. Да ги грабна. С очи
да обходим небето със поглед.
Само ние го можем така.
Само аз, много аз и мечтите.
Просто вдигам (до Бога) ръка
и докосвам света си различен.
После влизам с копнежи и вик,
чак нахълтвам живота да сграбча ,
но с добро, със надежди и в миг,
миг от вечност приветливо щастие.
Във неделя създавам мечти.
Даже Господ, мечтае в неделя.
А през всички останали дни…
Не, не спя. Сбъдвам ги.
И живея.

Автор: Николина Милева