от Джеф Фостър*

Разруши у мен, всичко, което трябва да бъде разрушено.
Укрепи това, което се нуждае от укрепване.
Използвай ме. Твори чрез мен. Нарисувай с мен всяка цветна мазка върху платното на живота.
Помогни ми да живея пълноценен и уникален живот и да ходя по неутъпкани пътеки.…
Покажи ми как да обичам по-дълбоко, отколкото съм смятал за възможно.
Дръж пред лицето ми всичко, от което отвръщам поглед.
Помогни ми да се смиря и да се отпусна, напълно приемайки това, с което все още воювам.
Ако сърцето ми е затворено, покажи ми как да се разкрия без насилие.
Ако нещо стискам здраво, помогни ми да го пусна.
Помогни ми да се смея на сериозността си.
Помогни ми да намирам хумор в тъмнината.
Покажи ми дълбокото чувство на покой в сърцето на най-голямата буря.
Не ми спестявай истината. Никога.
Нека благодарността е мой водач.
Нека прошката е моя мантра.
Помогни ми да живея тук и сега.
Помогни ми да виждам себе си във всяко лице.
Помогни ми да чувствам топлото присъствие на самия себе си.
Подкрепяй ме когато се отказвам.
Дишай вместо мен, когато не ми остава дъх.
Нека да умра жив и осъзнат, а не да живея все едно вече съм умрял.
Амин!

*Джеф Фостър е роден през 1980 г. в Лондон, Англия. Учи астрофизика в университета в Кеймбридж. Изпадайки в тежка депресия, той се завръща при родителите си, където се отдава на четене, духовен живот и пробуждане
Автор на книгите: Живот без център, Отвъд пробуждането: Краят на духовното търсене, Откровението за единство: диалози за недулността и духовното пробуждане, Чудесата на битието,Най-дълбокото приемане: радикално пробуждане в обикновения живот и др.