Живял някога богат търговец. Той имал четири жени.

Обичал най-много четвъртата, обсипвал я със скъпи дрехи, глезел я с всякакви лакомства, грижел се за нея и й давал винаги най-доброто. Обичал много и третата си жена. Бил много горд с нея, държал да я показва на всичките си приятели, но постоянно се страхувал, че тя ще избяга от него с някой друг мъж.
Имал чувства и към втората си жена. Тя била дискретна, много търпелива и той й доверявал всичките си тайни. Когато имал проблеми, търговецът се съветвал с нея и тя винаги намирала изход от трудностите. Първата му жена била негова вярна спътница, грижела се за богатството, търговските му дела и домакинството. Търговецът обаче не обичал първата си жена и макар че тя изпитвала към него силни чувства, той едва я забелязвал.

Един ден търговецът се разболял. Разбрал, че скоро ще умре. Мислел за охолния си живот и си казал: „Сега имам четири съпруги, но когато умра, ще остана без тях. Колко самотен ще бъда!“
Затова попитал четвъртата си жена:
— Обичах те повече от всички, дарявах те с най-прекрасни дрехи и се грижех непрестанно за теб. Сега умирам, ще ме придружиш ли в смъртта, за да останем заедно?
— Няма начин — отсякла четвъртата жена и без да каже нещо повече, си тръгнала.
Отговорът й се забил като остър нож в сърцето на търговеца. Натъжен, той попитал третата си жена:
— Обичах те през целия си живот, ще дойдеш ли с мен в отвъдното?
— Не — отговорила тя. — Животът тук е твърде хубав! Когато умреш, ще се омъжа за друг!
Търговецът целият изтръпнал от болка. Тогава попитал втората си жена:
— Винаги, когато съм имал нужда от помощ, ти си се отзовавала. Сега отново се нуждая от теб. Когато умра, ще ме последваш ли, за да не бъда сам?
— Съжалявам, но този път не мога да ти помогна — отговорила тя. — Мога единствено да те изпратя до гроба.
Отговорът сразил търговеца като гръм, след който останал безмълвен. Тогава се чул глас:
— Аз ще дойда с теб. Ще те последвам, където и да отидеш.
Търговецът погледнал и видял първата си жена. Тя била само кожа и кости, сякаш страдала от недохранване. Силно разстроен, търговецът казал:
— Трябваше да се грижа по-добре за теб, когато имах възможност!

Всъщност всеки от нас има четири жени в своя живот.
Четвъртата е нашето тяло. Без значение колко усилия полагаме, за да изглежда добре и да е здраво, то винаги ни напуска, когато умрем.
Третата жена са парите ни, професията, положението ни в обществото. Когато умрем, те отиват при някой друг.
Втората жена са семейството и приятелите ни. Без значение колко близки са ни били приживе, те могат само да ни придружат в последния ни житейски път — до гроба.
А първата жена е нашата душа, която често пренебрегваме в стремежа си към материално богатство и чувствено удоволствие. Тя единствена може да ни последва дори и в смъртта. Затова е добре да се грижим за нея и да зачитаме желанията й — сега, а не едва когато сме на смъртния си одър.

Душата е единствената част от нас,
която ще ни съпътства винаги.

Из „Скритият дар“ от  Джериес Авад