Вчера – вече е минало….

Утре – не можем да знаем…
Утре може да бъде късно…

Да кажеш, че обичаш, да кажеш, че съжаляваш,
да се извиниш,
Да кажеш че искаш да опиташ отново,
Утре може да бъде много късно,
За да поискаш прошка,
За да кажеш – Прости ми, грешката беше моя…
Твоята любов, утре може да е ненужна!
Твоето извинение утре може да е излишно!
Твоето завръщане утре може да е нечакано!
Твоето писмо утре може да не бъде прочетено!
Твоята нежност утре може да не е необxодима!
Твоята прегръдка утре може да не срещне
друга прегръдка…
Защото утре може да бъде много, много късно…
Не отлагай за утре да кажеш:
„Обичам те“
„Липсваш ми“
„Прости ми“
„Това цвете е за теб“
„Изглеждаш много добре“…
Не отлагай за утре твоята усмивка,
твоята прегръдка, твоята нежност…
Твоята работа, твоите мечти, твоята помощ…
Не отлагай за утре да попиташ:
„Мога ли да ти помогна?“
„Защо си тъжен?“
„Какво ти става?“
„Хей… Ела тук, хайде да поговорим…“
„Къде е твоята усмивка?“
„Защо не започнем отново?“
„С теб съм… Знаеш, че можеш
да ми разкажеш…“
„Къде са твоите мечти?“
Не забравяй: Утре може да бъде много късно!
Търси! Моли! Настоявай! Опитай още веднъж!
Единствено ДНЕС е решаващо!
Утре може да бъде късно… много късно…

Неизв. автор

Източник: gnezdoto.net