ЖИВОТЪТ Е ПРЕКАЛЕНО КРАТЪК, ЗА ДА СЕ ТРЕВОЖИШ ЗА ДРЕБОЛИИ.

Това често си казват възрастните. Но за децата дреболиите могат да придобият огромно значение.

Един баща не разбира защо неговият четиригодишен син се разстройва всеки път, когато се счупи бисквитката му. Той му предлага друга, но детето не желае. Какво да направи – не може да сглоби отново бисквитката?!

Друг родител се чуди защо двегодишното дете плаче безутешно, когато вижда, че любимите му пижами с Батман са сложени за пране. Изглежда така, все едно малкият му свят е напълно разрушен.

Без съмнение децата стават твърде емоционални твърде бързо за очевидно дребни неща.

Не е нужно винаги да им се угажда или постоянно да се върви след тях, за да се чувстват добре.

Това, което е от значение, е да бъдат изслушвани. Търпението и съпричастността ще помогнат на детето да осъзнае различните си емоции.

За малките деца около 2-4 години е нормално да се разстройват за дреболии. Но е необичайно да видим по-голямо дете, което за видимо незначителни неща изпада в емоционално сътресение. За да научим децата да контролират емоциите си, има набор от различни умения, на които да ги научим.

Ето и няколко прости, но ефективни идеи:

Опознайте емоциите.

Опишете проблема. Например “Сестра ти отново стъпа на Лего-то ти.“

Разкрийте каква емоция носи това. “Сигурно си се разстроил.”

Оставете детето да говори или да се оплаче, ако от това има нужда.

Изслушайте го, без да го прекъсвате и без да бързате да разрешите проблема сами.

Потвърждаването на чувствата на детето не само ще го направи по-уверено, че наистина се интересувате и ви е грижа, но и ще спомогне емоционалното напрежение да не ескалира.

Помогнете на детето да разреши проблема.

Може просто да го питате дали той има някаква идея за решение. “Какво можеш да направиш, за да спре сестра ти да разрушава построеното Лего?”

Предложете няколко алтернативи и оставете детето да избере между тях.

Съгласете се на най-добрата идея: “Вече ще играеш с Лего-то си в другия край на стаята, където няма опасност някой да мине и да го настъпи.”

След това може да опитате да изпълните взетото решение.

След няколко дни може отново да питате детето дали този план работи и защо. Ако пък не се получава по избрания начин, какво още може да се промени.

Окуражавайте детето само да намира решения на проблемите. Това е много по-полезно за тях, отколкото сами да решите проблема. Когато прекрачат прага ви като зрели хора, ще искате да сте сигурни, че могат да се справят с проблемите, пред които животът ги изправя.

Бъдете пример за подражание на децата си. Те учат много повече, докато наблюдават и е хубаво да им покажете как вие се справяте с различни ситуации. Ето и пример: “Деца, билетите за филма, който искате да гледаме, са изкупени за днес. Искате ли да отидем утре или да изберем друг филм?”

Децата придобиват различни умения в различна степен. Дори едно дете да умее да чете и слуша внимателно и старателно, това не означава, че емоционалното му развитие ще е също толкова прецизно.

Ако няма решение на проблема – ако бисквитката е счупена и няма как да се сглоби отново или пижамата трябва да отиде в пералнята, преди отново да може да се ползва, то детето е длъжно да осъзнае, че понякога ще се разочарова.

Вие като родители трябва да сте до тях, спокойни и подкрепящи, докато преживяват своите дреболии.

 

Автор: Джейн Роджърс
Превод: Яница Григорова

Източник: chetilishte.com