Един от най-доверените съветници на цар Соломон бил началникът на стражата му Беная. Той бил тих човек, предан на царя, и любовта му към Соломон била всеизвестна. Един ден цар Соломон дочул Беная да разговаря със съветници в двореца. Той се хвалел, че царят никога не му бил възлагал задача, която не е успял да изпълни. Царят хем се подразнил, хем се развеселил от необичайното самохвалство на Беная и решил да даде на началника на своята стража невъзможна за изпълнение задача.

На следващия ден царят извикал Беная в тронната зала.

– Искам да намериш един вълшебен пръстен, за който съм слушал много – казал царят. – Това е пръстен, който може да направи веселият човек тъжен и обратното, да накара бедният да се усмихне, а богатият да се намръщи. Искам този пръстен.

– Ако това е желанието ви, царю мой – отговорил Беная, – то тогава аз не ще намеря покой, докато не ви донеса този пръстен.

След като приятелят му напуснал тронната зала, цар Соломон се усмихнал, тъй като бил убеден, че е изпратил Беная да търси несъществуващ пръстен.

Беная отишъл на пазара в Йерусалим и заразпитвал всеки търговец, който срещнел, но никой не бил чувал за такъв пръстен. Тогава Беная напуснал Йерусалим и тръгнал да обикаля други градове и страни. Във всеки оазис, където спирал, той питал и разпитвал хората, но никой не бил чувал за митичния пръстен. Беная минавал през пристанища и градове, вървял край бреговете на големи реки, но никъде никой не бил чувал за вълшебния пръстен. Питал мъдреци и пророци, магьосници и прочути учени, но никой от тях не успял да му помогне в търсенето. Седмиците ставали месеци, месеците – години, а търсенето на Беная продължавало. Той продал красивия си плащ и туниката си, меча си и кинжала със скъпоценни камъни, за да може да продължи търсенето.

В това време цар Соломон съжалил, че натоварил предания си приятел с невъзможна мисия. Затова пратил войници да го издирят и да го върнат обратно. Това било нелека задача, защото Беная вече бил неузнаваем. Косата и брадата му били пораснали и спластени, слънцето било обгорило лицето и ръцете му. Беная не изглеждал като съветник на царя, а като бездомен просяк.

Най-накрая пътуването на Беная го отвело обратно в Йерусалим. Когато приближил портите на града той се размислил как ще се изправи пред своя цар и ще признае провала си. Натъжил се и заплакал. Един старец, който минавал покрай него, го погледнал и попитал:

– Приятелю, изглеждаш много тъжен. Какво те мъчи?

Беная му разказал за годините, в които бил далеч от Йерусалим и обикалял по целия свят, за да търси пръстен, който така и не намерил.

Възрастният мъж се усмихнал и промълвил:

– Аз имам такъв пръстен. Моля те, вземи го, ако ще ти донесе щастие.

Старецът бръкнал под туниката си, извадил обикновен златен пръстен и го подал на Беная. Той го взел и прочел надписа, който бил гравиран на него. Усмихнал се, благодарил горещо на стареца и се запътил право към двореца на цар Соломон.

Когато Соломон видял Беная да приближава към трона му, той станал протегнал ръце към стария си приятел. Очите на царя се напълнили със сълзи, щом установил колко много се е променил бедният човек през всичките тези години. Тъкмо Соломон се канел да му каже колко много съжалява, че го бил изпратил на такава невъзможна мисия, когато Беная паднал на колене, погледнал Соломон и проговорил:

– Царю мой, обиколих целия свят в търсене и най-накрая открих това, за което ме прати преди толкова много години.

В този миг Беная протегнал ръка към Соломон и я отворил. Царят погледнал малкия златен пръстен, който стария му приятел държал в дланта си. Взел го и прочел надписа. Когато вдигнал поглед, той видял накичените си с бижута ръце и скъпите си дрехи и в същия миг усмивката му изчезнала. Извикал един от стражите си и му наредил да доведе стария просяк, който току-що бил излязъл през портите на двореца. Щом изплашеният старец влязъл, Соломон му подал пръстена. На измореното и изтощено лице на мъжа се появила усмивка, когато прочел думите гравирани на пръстена. Царят взел пръстена, разменил го с торба жълтици и отпратил благодарния просяк по пътя си.

Соломон подарил на Беная един от своите пръстени със скъпоценни камъни, а на своята ръка сложил златната халка. Думите изписани на пръстена, които можели да накарат богатия да се намръщи, а бедния да се усмихне били: “Gam Zeh Ya‘avor“, което значело: “И това ще мине”.

Соломон винаги носел тези думи в сърцето си, а пръстенът – на ръката си. Все пак това било вълшебен пръстен.

Израелска приказка