… Имало едно време, когато всички човешки същества били богове, но те така злоупотребили със своята божественост, че Брама решил да им я отнеме и да я скрие някъде, където тя никога няма да бъде намерена.
Въпросът бил къде да скрие тяхната божественост.
Брама свикал съветът на боговете, за да му помогнат да реши.
– Да я скрием дълбоко в земята, – казали боговете.
Но Брама отговорил:
– Не, това няма да свърши работа, защото хората ще дълбаят в земята и ще я открият.
Тогава боговете казали:
– Да я потопим в най-дълбокия океан.
Но Брама отвърнал:
– Не, не там, защото те ще се научат как да се потопяват в океана и ще я намерят.
Тогава боговете казали:
– Да я занесем на върха на най-високата планина и да я скрием там.
Но Брама отново отговорил:
– Не, и това няма да свърши работа, защото те в края на краищата ще изкачат всяка планина и ще си вземат божествеността.
Тогава боговете се предали и казали:
– Не знаем къде да я скрием, тъй като изглежда, че няма място на земята или в морето, което човешките същества да не достигнат в крайна сметка.
Брама мислил дълго и тогава казал:
– Ето какво ще направим. Ще скрием божествеността им дълбоко в центъра на тяхното собствено същество, тъй като хората никога няма да помислят да я търсят там.
Всички богове се съгласили, че това е перфектното скришно място и делото било извършено.
От тогава хората обикалят земята, копаят, гмуркат се, изкачват се и изследват – търсейки нещото, което е скрито в тях самите.
Хиндуиска легенда
