Широко разпространеното недоверие в едно общество… налага данък върху всички форми на икономическа дейност, данък, който обществата с високо доверие не се налага да плащат. – ФРАНСИС ФУКУЯМА, икономист
В планината всичко зависи от доверието.
Лондонската болница „Грейд Ормънд Стрийт“ си е спечелила сто и петдесет годишна репутация в грижите за деца, подлежащи най-вече на сложни, животоспасяващи операции.
Преди няколко години обаче седем деца починаха след сърдечни операции. Явно някъде нещо не беше наред. Кризата не само караше обществото да се съмнява в лекарите: те сами губеха увереност в себе си.
Проведе се сериозно разследване, като всеки се вгледа в процеса на работата си и в собствената си душа. Скоро се установи, че най-критичният момент в цялата лечебна процедура не е свързан нито с операционната зала, нито с отделението за интензивни грижи, а с преместването от едното звено в другото. Както сподели д-р Мартин Елиът: Трябва да откачиш бебето от един куп апаратура, да го сложиш на носилка, да го прекараш по коридора, да го закачиш за нова апаратура и да предадеш огромно количество информация от един изморен екип на нов екип.
След поредния обезсърчителен ден хирурзите се отпуснали изтощени в стаята за почивка. По телевизията вървяла автомобилната надпревара „Формула 1”, и изведнъж те видели нещо забележително. Били смаяни не от самото състезание, а от случващото се в бокса. Когато шампионът Михаел Шумахер спрял в бокса, хората от екипа на „Ферари” действали като един човек.
Появиха се група мъже, много организирани, смениха гумите, напълниха болида с гориво, обмениха информация и след 6.8 секунди Шумахер излетя от бокса, спомня си д-р Алън Голдман, – изглеждаше невероятно сходно с процеса, през който преминавахме и ние.
В света на „Формула 1” разликата между победителя и останалите състезатели се измерва в десети, а понякога и стотни от секундата. И въпреки че обикновено славата обират пилотите, тази микроскопична разлика е плод на усилията на целия отбор.
Пилотът трябва периодично да спира в бокса, където екип от двайсетина висококвалифицирани специалисти застава около колата, сменя четирите гуми, пълни резервоара и прави някои моментални поправки. Очевидно, това трябва да стане светкавично бързо, защото за десетте секунди, които болидът прекарва в бокса, другите автомобили изминават половин километър. Екипът на „Ферари” е един от най-добрите в света и именно неговата бързина и точност привлекли вниманието на лекарите в Лондон.
Свързах се с тези хора – разказва д-р Голдман, – след което заминахме за Италия и им показахме филм, на който беше заснето как работим ние.
Хората от „Ферари” останали изненадани от хаоса: никой не ръководел, всички приказвали, пречкали се един на друг, системата в отношенията била неясна.
Един от механиците си спомня: Когато видяхме снимките на хирургичния екип, първата ми мисъл беше: „Леле, каква дезорганизация!” Гледахме как стоят, как не правят нищо, а чакат… нищо чудно, че се объркваха, когато се случеше неочакваното.
Лекарите, хората като мен – разказва д-р Елиът, – са научени да помагат. Представете си какво става, когато пациентът се върне от операционната в интензивното: всички се скупчваме около леглото, пречим си, говорим и се опитваме да помогнем. Това е точно обратното на начина, по който работят екипите във „Формула 1”. Те си знаят работата. Всеки си гледа своите задачи. Свършват ги мълчаливо и се махат, за да не пречат на останалите. И си имат доверие.
Хирурзите бързо усвоили тези принципи и скоро представили пред колегите си система, в която ясно се дефинирало кой какво и в каква последователност прави. Всяко действие било фокусирано и продуктивно; всеки имал своя принос. Сега знаем къде точно се намира всяко нещо, в който и да било момент, докато преди всичко ставаше случайно, разказва една от сестрите.
Грешките намалели наполовина. Пациентите се чувствали отлично. Да видиш как оздравяват, да видиш как резултатите драстично се подобряват – това беше магия, доволен заключва д-р Елиът.
Криза на доверието
Днес екипът по сърдечна хирургия на болница „Грейт Ормънд Стрийт” е един от най-надеждните на света. В труден момент можете да им поверите живота на детето си, без да се замислите.
Но невинаги е било така. Успехите били променливи. Някога сериозно бихте се поколебали дали да им се доверите. И навярно бихте предпочели да отидете другаде.
Не че членовете на екипа сами по себе си заслужавали скептична преценка. Всички те били хора с най-висок морал. Но на системите и процесите, с които работели, им липсвала достатъчно надеждност. Доверието е нещо повече от етична норма.
Доверието може да се отчете чрез две напълно наблюдаеми величини: скоростта и разходите. Когато доверието спадне, скоростта се понижава, а разходите се увеличават. Недоверието забавя всичко. Продажбите намаляват, клиентите охладняват, членовете на екипа се обезсърчават или изобщо се отказват. Недоверието струва скъпо. Ако не се ползвате с доверие, хората ще отказват да правят с вас бизнес, потокът от приходи ще пресъхне, а в по-екстремните случаи може да се наложи и да обявите фалит.
Кризата на доверието е нараснала в глобален мащаб и задушава икономиката. Световният икономически форум посочва „кризата на доверието и увереността” като предизвикателство номер едно пред организациите през това десетилетие. В най-новия доклад на Conference Board от 2009 г. бизнес доверието излиза на преден план като основна грижа на ръководния състав на компаниите. Само допреди няколко години за него не се и споменаваше.
Днес обаче видяхме как някои големи корпорации се сриват заради проблеми с доверието. Видяхме безпрецедентната загуба на увереност на финансовите пазари. Видяхме как световната икономика се забавя до пълно замръзване на кредитирането.
Откъсът е от книгата „Предвидими резултати в непредвидими времена“, Стивън Кови, Боб Уитман, Брек Ингланд, изд. Кибеа
Темата за доверието излезе като ключова тема в първия ни отворен Уъркшоп за Пловдив. /Цялото събитие, както и Обратна връзка от участниците можете да видите на Говори и слушай – отворена работилница за развитие на комуникативни умения
За Доверието, Емоциите и как да ги управляваме в нашето ежедневие ще говорим в предстоящия Уъркшоп в Пловдивски културен институт на 14.11.2015 г.(събота) от 11.30 часа.
Очаквайте скоро повече информация.
Прегръдката – Целувка на сърцата
Прегръдката е онзи дар, който награждава със сила и енергия,…
Успешните хора са тези, които изграждат успешни навици
„Успешният човек има навика да прави неща, които неудачникът не…
Благодаря на всички … | ПРОМЯНАТА
Благодаря Благодаря на всички, които обърнаха наопаки душата ми и…
За да привлечете правилния човек, бъдете правилния човек
Ако не обичаме себе си, ако не можем да се…
37 тайни на благоденствието
„Благоденствието е удивително явление. Тази дума е позната на всеки,…
Error: No posts found.
Make sure this account has posts available on instagram.com.