Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.
Живей, когато ти се плаче,
или от плач си отвратен…
От бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.
Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън
и ако всичко си отрекъл
повикай Слънцето отвън.
Живей дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо,
усещаш нечий нож в гърба.
Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне лудо,
метални устни да кове.
Живей за всичко, а когато
живота вече изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.
Живей и всяка адска жега –
с капчукова вода полей!
Дори да ти коват ковчега
Живей приятелю, живей!
Матей Шопкин
