Понякога ме плаши мисълта,
че ме накара лудо да се влюбя.
Показа ми, че мога да летя,
а днес дори в очите ти се губя…
Дали защото дълго бях сама
или защото аз така те исках,
ти стана моя чакана мечта
и сънищата нежно се разлисти.
До болка прям ме пожела така –
да ти повярвам и да бъда с тебе.
И в думите ти нямаше лъжа –
Поиска ме и в делника ми влезе.
И, въпреки че беше по-различен,
а може би различната бях аз,
но ме накара диво да обичам.
Нима в света не стават чудеса?
Дарих те с орисия да си извор,
от който пия жива светлина –
сега при теб светът ми се събира
и мисля, че това е любовта.
Онази, вярната, която срича
живота в страст и винаги възкръсва,
която като тебе е различна
и също като теб ме прави дръзка.
Йорданка Господинова
