Успение означава начало на нов живот, успокоение за душата, събуждане на другия, вътрешен живот.
В християнската религия празникът се нарича Голяма Богородица или Голяма Черква и почита Божията Майка като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. Този празник е един от дванадесетте велики празници и е най-големият от всички празници, посветени на Богородица.
Пресвета Богородица била вече в преклонни години (64-годишна). Веднъж, когато се молела на Елеонската планина, тя видяла пред себе си архангел Гавриил, който държал в ръка палмово клонче. Той й възвестил, че след три дни тя ще се престави отвъд: „Твоят Син и Бог наш ще те вземе в Своето горно царство, за да живееш и царствуваш с Него вечно!“ И след като й дал райското палмово клонче, се оттеглил. С най-жива радост св. Богородица приела вестта за своята близка смърт, понеже отдавна желаела да остави долния свят и да се пресели във вечните обители. Тя коленичила, дълго се молила и благодарила на Господа.
Когато тя се върнала у дома, св. Иоан Богослов бил поразен от сиянието, което озарявало нейното лице. Тя му известила за случилото се и започнала да се готви за своята смърт. Наредила и украсила дома като за радостно тържество, завещала на две бедни вдовици дрехите, които обикновено носела, и помолила Иоан да погребе тялото й в село Гетсимания, гдето лежали нейните родители и св. Йосиф Обручник. Св. Йоан уведомил Иерусалимския епископ ап. Яков за близката смърт на Божията Майка. Той известил за това на всички нейни сродници и на вярващите. Скоро всички се събрали, плачели и скърбели за раздялата с Божията Майка. Но тя ги утешавала, предавала им думите на архангела, показвала им райското клонче и обещала винаги да се моли за тях.
Пресвета Богородица имала още едно желание – да види още веднъж св. апостоли, след което ангелите да приберат душата й. И желанието й се изпълнило. Всички се събрали и били смаяни, като се видели един друг. А когато св. Богородица известила за своята близка смърт, сърцата им се натъжили при мисълта, че те вече за последен път виждат Иисусовата Майка. Но тя, славейки и благодарейки на Господа, който изпълнил последното й желание, молила ги да не скърбят: „Не плачете, приятели и ученици Христови, и не помрачавайте радостта ми с вашата скръб! А радвайте се с мене, задето отивам при моя Син и Бог. А като погребете телото ми, върнете се всеки на своята работа!“
Апостолите погребали тялото в пещерата при село Гетсимания и затворили с камък входа й. В продължение на три дни те се молили непрестанно при гробницата и през всичкото време над това място пеели ангели. На третия ден след успението (заспиването) на св. Богородица, когато отворили пещерата,за да се прости с нея и апостол Това, видели, че е празна и че на мястото, гдето било положено тялото на Божията Майка, останала само плащаницата, с която я били покрили.
Оттогава апостолите повярвали, че Пресветата Божия Майка възкръснала и с тялото била взета на небесата.
С нежната любов на майка на целия християнски свят, Пресветата Дева от своята небесна висота гледала към оставащите на земята вярващи и с майчинско дръзновение увещавала Родения от Нея: „които си Ми дал, во веки съхрани“.
Благодатното лица на Богородица „осветено от Божествена доброта, сияело със славата на Божественото девство“, а от тялото й се разливало дивно благоухание. Чуден бил животът на Пресветата Дева, чудно било й Нейното успение.
Най-старото място, свързано с култа към Св. Богородица, е храмът „Успение Богородично“ в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век – тогава кръстоносците обновяват стария храм. В църквата “Успение Богородично” в Гетсимания се намира и една от най-ценните реликви на православния свят – чудотворната икона Св. Богородица Йерусалимска“. Вярва се, че образът на Божията майка, който впечатлява със своята реалистичност, е помогнал на много страдащи да получат изцеление.
В България множество църкви са кръстени на Божията майка, като особено тържествено днешния празник се отбелязва в Троянския манастир. Там в главната църква на манастира се съхранява най-старата икона светиня на манастира „Пресветая Богородица Троеручица“ – чудотворна. Според манастирската летопис тази икона е била пренесена от Атонските манастири и оставена тук през XVII век още при основаването на манастира.
На обредната трапеза се слагат варено жито, царевица, каша от пиле, овнешко с лук, тиква, тиквеници, прясна пита , тиганици, мед. Разрешава се риба. Раздават се осветени в църквата грозде, ябълки, круши, дини, както и обредни хлябове за здраве.
Именници: Мария, Марин, Мара, Мариян/а, Марийка, Мариета, Богдан/а, Божан, Божидар
Празник на Несебър, Арбанаси и Варна
Честит празник на всички!
Нека Богородица ни дава сили и закрила за добри дела и светли дни!
