Деница Митрева: Промяната е необходима, неизбежна и вдъхновяваща

За ПРОМЯНАТА днес си говорим с чаровната Деница Митрева.

Дени е усмивка. Живее, за да зарежда хората с позитивна енергия и обикновено не те оставя на мира, докато не се увери, че е успяла. Родена и израснала в София, завършва бакалавър по География в Софийски Университет и заминава за Австралия да учи Маркетинг, а след него завършва и Бизнес управление. „Какво е общото между всичко това?“- би попитал някой. Всичко и нищо, разбира се. Това са парчетата от пъзела които сглобяват и изпълват живота й, за да може всяко нещо да си дойде на мястото и да добие завършеност, докато не се промени отново и не размести всичко по пътя си. Пътуванията през годините отварят мирогледа й и позволяват да повярва, че всичко е възможно. Затова на път към вкъщи, минава през о. Бали, където доизгражда започналата преди години йога практика и се връща в България като преподавател по йога, не къде да е, а в Пловдив. Тук всичко започва отначало и съвсем не спира до тук. На пръв поглед историята на Дени изглежда хаотична, но вгледаш ли се внимателно всичко следва своя логичен път. А най-постоянното и сигурно нещо в живота й, със сигурност е Промяната.

Във всеки човек живее една Вселена. Ние сме повече от титлата на дипломата или визитната си картичка. Всеки от нас е обогатен с многоликост, вдъхновение и красота. Като хора ние се променяме всеки ден. Светът също се променя, защото ние сме неговата промяна., споделя Дени

– Здравей, Дени! Срещаме се в момент, когато плавно се връщаме към пълноценен ритъм и общуване. Светът беше поставен на пауза близо 3 месеца и това вероятно отключи доста различно възприятие и осъзнаване за начина ни на живот. Как се отрази случващото се на твоето възприятие за света и хората? Какво е това, което ти си взе от това време на изолация?
ДМ: Първото нещо, което ми мина през ума, когато обявиха извънредното положение беше „Вече нищо няма да е както преди“. Разграничавам се от чувството на паника и драматизъм, но за себе си осъзнах, че ако е имало нужда нещо да се промени, то ще се промени сега. Появи се неотложна нужда да обърнем фокуса отвън навътре, да си отговорим на много въпроси, да преосмислим настоящето и да вземем решения за бъдещето.
Надявах се хората да осъзнаят колко са си необходими, колко важен е контакта и споделеността, и макар да знам, че промяната няма да се отрази на всички, вярвах, че ще излезем по-сплотени и силни от цялата ситуация. В моето обкръжение това се случи и подсили стремежът към доброта и любов към другите и към света.
За себе си успях да свърша доста отложени неща, в началото тръгнах стремглаво в опитите си да съм постоянно заета и да не се чувствам сякаш времето ми е изгубено. Опитвах се да ангажирам цялото си време и внимание в полезни неща, които да ми носят усещане за пълноценност. Имаше и един „аха“ момент, в който осъзнах, че почивката също е част от това изживяване и може би сега е най- подходящият момент да й се насладя.

– Какво е за теб Промяната? Доверяваш ли се на импулса или големите крачки са плод на дълго обмисляне?
ДМ: Отделям време да помисля за всеки малък детайл, чудя се, колебая се, разпитвам околните за мнение, но към големите събития и промени в живота си съм действала със замах, не необмислено, а по-скоро решително. Следвам интуицията си и тя не ме е предавала.
Преди всяка промяна ме караше да настръхвам, да изпадам в паника или в депресивни състояния, осъзнавам, че съм правила неща, които не са ме правили щастлива, само защото са сигурни и познати, уютни или от страх, да се втурна в несигурното. Но поглеждайки назад именно тези моменти са ме направили по-силна, борбена, отваряли са врати и хоризонти, за които не бях смела, дори да мечтая. Всяка промяна ми е показвала, че няма нещо, с което не мога да се справя.
Научаваш толкова много за себе си и собствените си възможности, израстваш и желанието да отблъскваш граници се засилва. Започваш да вярваш, че всичко е възможно, да виждаш проблемите като предизвикателства и всяка ситуация заменя възклицанието „Ами, сега какво ще правя?“, с въпроса „Какво мога да направя, за да изляза по най-добрият начин от тази ситуация?“.
Ако трябва да обобщя с едно изречение…

Промяната е необходима, неизбежна и по-често, отколкото ни се вярва… вдъхновяваща.

– Като че ли при теб има доста промени до момента, които може би са твоите лични търсения? Завършила си география, после Маркетинг, Управление, а сега те откриваме като йога преподавател, дизайнер, автор на здравословни програми?
ДМ: Ако преди 10 години, някой ми беше казал как ще изглежда животът ми днес, щях да въртя глава и да се смея с глас. Дори хора, които ме познават от тогава, не могат да повярват на трансформацията и пътя, който извървях.
Поставени и изброени в един ред, всички тези специалности звучат наистина несвързани и хаотични, в действителност всичко следваше свой собствен ред и логика, отвеждайки ме стъпка по стъпка точно там, където имах нужда да бъда в дадения момент.
По време на пътуванията си и живота в чужбина имах възможност да работя в доста сфери, някои по специалността, други не толкова и от всяка учих неимоверно много, а йогата беше част от личния ми живот по време на всички промени и търсения. Като верен приятел, който постоянно те убеждава, че всичко ще бъде наред, че има смисъл, че нещата ще се случат така, както трябва, когато му дойде времето.
Със сигурност в тези години промяната беше единственото сигурно нещо. Едно клише, което доби смисъл пред очите ми.

– Кое чувстваш като най-голямото си постижение до момента? Разкажи ни за твоята най-вълнуваща и трансформираща промяна.
ДМ: Вярата в себе си. Липсата на такава беше една голяма пречка в моя живот. Колебания, страхове, подценяване, несигурност, нерешителност, недоверие. Имах много психически бариери и модели на поведение за преодоляване. И дори не мога да кажа, че е завършен резултат, а по-скоро процес.
Всичко, което исках да направя или оставаше незавършено или незапочнато, защото бях убедена, че нямам качествата да се справя. Непрестанното сравняване с околните ме възпрепятстваше да видя своята собствена уникалност. Сега знам, че всеки притежава такава. Всяка промяна ме изправяше пред ситуация, с която бе необходимо да се справя и това ми помогна да добия увереност в собствените си умения.
Научих се да уважавам себе си, да оценявам постиженията си, да вярвам в човека, който виждам в огледалото и дори да му се усмихвам.

Йога е като инструмент, който знае къде точно да пипне, за да оправи щетата.

– Кога откри йога и какво ти донесе тази среща? Каква промяна се разтвори в теб, в средата и живота ти като цяло?
ДМ: Първата ми среща с йога беше в студентските години, но бе доста мимолетна. Намирах всякакви оправдания за нередовната си практика, която освен това комбинирах с други спортове. В следващите години бях в постоянно движение и чак, когато се установих за по-дълго на едно място, усетих нужда да намеря баланс в живота си. Годината беше 2013-та и от тогава йога е част от живота ми като лична, а от 2018-та и като професионална практика.
Йога е като инструмент, който знае къде точно да пипне, за да оправи щетата. Може би, защото е многолика в същността си. Може да успокои ума ти, да те изпоти физически, да отговори на въпрос, да ти даде посока.
В началото наблягах на дихателни техники и медитация. Те ми помагаха да укротявам повишената си чувствителност, притеснения и стрес. Натрупаните такива ми докараха неприятни проблеми със стомаха и започнах да търся упражнения, които да спомагат работата на храносмилателната система. В процеса разбрах, че всичко е свързано. Емоциите пряко влияеха на физиката, а храната, която поемах се отразяваше на психиката. Веднъж осъзнала това, настъпиха кардинални промени в начина ми на живот и определено мога да кажа, че йога ми помогна да премина през тях спокойно и балансирано.

– Как преживяванията на постелката се отразяват на живота ти извън нея?
ДМ: Всеки ден на постелката е различен, също както и в живота. Определено практиката ме учи да съм търпелива, концентрирана и спокойна. Всяка среща ме изпълва с енергия и вдъхновение. Йога те предизвиква, да разширяваш границите си, да оставиш егото настрана, да се срещнеш със себе си. Не веднъж ми се е случвало, преодолявайки трудност на постелката, да ми помогне в решаването на ситуация в живота навън. В някои дни усещам, че нещата просто не се получават, тогава се пускам и продължавам с нещо друго. С разбиране, без насилие, за да може тези думи, да не са просто напразно изречени в клас, а изживяни и усвоени.

– Можеш ли да кажеш, че след всичко до тук, разпознаваш своята мисия и каква е тя?
ДМ: Преди имах нужда да сложа етикет или титла, за да се представям на хората, да се чувствам горда и успяла, за да си мисля, че знам коя съм. Нещо, което да ме определя. Сега виждам нещата съвсем различно. След много положени усилия в ученето и опит в длъжности, които съм заемала, най-пълноценно се чувствам, когато съм полезна. Службата към хората определям като своя мисия. И всичко, което правя към днешна дата ми дава тази удовлетвореност и увереност, че съм необходима, че не е все едно дали съм тук или ме няма.

– Като преподавател се срещаш с различни хора. Какво е първото нещо, което смяташ, че ги завладява в йога, за да я приемат в живота си?
ДМ: Споделеността. Много хора изпитват съпротива да започнат, защото се фокусират върху всичко, което мислят, че не могат или не са. На постелката и в залата, обаче, веднага осъзнават, че не са сами. Веднага се свързват с хората до тях и усещат това чувство на принадлежност. Стават като едно семейство и несъзнателно всеки мотивира другия да върви напред.
Добавям и факта, че почти няма човек, който да не се е почувствал физически по-добре, още след първата среща с йога. Това събужда любопитството. Хора опитвали какви ли не методи за облекчение на болка, още след първата практика се чувстват като нови. Това ги кара да се връщат отново и отново и с всяко връщане неусетно практиката се задълбочава, те развиват сила и умения, каквито не са виждали у себе си преди и това неизменно повишава и тяхната себеоценка.

– Какво би казала на тези, които имат някакви съпротиви, ограничения или съмнения към йога?
ДМ: Когато си опитал нещо и си си изградил мнение за него, аз уважавам твоето мнение и позиция. За всички останали моят съвет е просто да опитат. Без предразсъдъци, без очаквания, без крайна цел.
Изумително е как, въпреки, че хората идват с различна цел на постелката, всеки успява да вземе за себе си, точно това, от което има нужда. Но трябва да си там, да си го изживял, да си усетил. За себе си.

– Опиши се в 3 думи.
ДМ: Усмихнат, замечтан оптимист.

– За какво мечтаеш сега, в този момент или етап? Как се виждаш след 5 години?
ДМ: След много странствания и нови начала, днес съм точно там, където искам да бъда. Осъзнавам колко преходно е всичко и колко бързо се променят нещата. Фокусирам се върху усъвършенстване на умения, вярвайки че всеки ден е нова възможност да създаваме по-добра версия на себе си.
Мечтая да помагам на хората да повярват в себе си и своите възможности, за да живеят пълноценно и с усмивка всеки свой ден и се надявам програмите, които създавам днес, да дават резултати утре.

– Имаш ли си ритуали, практики, които са си лично за теб? Как си почиваш?
ДМ: Неразделна част от събуждането ми е благодарността. Изброявам всичко, за което съм благодарна в този момент или го записвам и това моментално ме зарежда с настроение. След това не пропускам да изпия чаша топла вода, действа като гориво за организма още преди да си си изпил кафето.
Ценя ритуалите, те ме карат да почувствам деня по специален начин, затова използвам всяка възможност за такива… празници, делници, нови луни, пълнолуния и т.н. Обичам практики за освобождаване от старото, за посрещане на новото, но ще спра до тук, преди да сте ме помислили за вещица 😊
Почивам си най- добре в планината, на свеж въздух, до водата, до дърветата, всичко това ми пълни сърцето. Ако добавим хубава книга или компания, картинката се изпълва изцяло.

– С кое не можеш или не си склонна да правиш компромис?
ДМ: Липсата на справедливост е нещо, с което не мога да се примиря. Лъжата и лицемерието също не са от нещата, които толерирам.

– Какво е твоето послание за финал?
ДМ: Прегръщала съм промяната много пъти в живота си и точно тя ме е карала да повярвам в най- невероятните неща, в неограничените възможности и безграничните хоризонти на мечти и тяхното проявление. Моето послание към всички е да пристъпват смело и решително към промените. И ако има момент, в който страх или колебание се изпречват на пътя, да си зададат въпроса, така красиво написан от Ерин Хенсън „Ами, ако падна? О, скъпа моя ами, ако полетиш?“.

Благодаря ти за отделеното време!

С Дени можете да се срещнете още:
Facebook: Yoga with Deni
Instagram: denitsa.mitreva
YouTube: My Idiliya

Снимки: Фотограф Кристина Ликова

Марияна Стракова

Създател, Автор, Редактор, PR, Организатор събития, Йога преподавател, Ментор, Пътешественик