Десислава Киркова: Промяната е движение!

Днес на гости на Промяната е вдъхновяващата, авантюристична, кулинарна фея Десислава Киркова.

Деси е от хората, които вечно са будни. Дори и насън, тя мечтае, пътува, твори и не спира да търси вдъхновение в света, който я заобикаля.
Родена в град Берковица – китно балканско градче в Северозападна България, тя отрасва в София, а по-късно завършва Испанска филология в Софийски университет. Като енергична, авантюристична и търсеща натура, няколко години от живота й минават в корпоративния сектор и преходи между Испания и България. Така през 2014 г. потегля на доброволческа служба в Сантяго де Компостела и това е един от най-запомнящите и ползотворни моменти в живота й. В Сантяго открива страстта си към фотографията и импровизационния театър, като посещава курсове и по двете. Междувременно местните продукти и вкусове разпалват с пълна сила кулинарната искра в сърцето й и отключват твореца в нея.
Постепенно кулинарната страст взима превес над корпоративната работа. Следват три успешно завършени курса по Аюрведа готвене, различни тематични кулинарни курсове за здравословни сладки и солени ястия, а също така участия и организиране на йога и кулинарни уикенди. Търсенията й не спират до тук, а са просто част от промяната и откриването на истински стойностните неща в живота й.
Това е Деси – палитра от цветове и енергия, която зарежда, вдъхновява и прави света на другите около нея по-пъстър и неустоимо вкусен!

– Здравей Деси, срещаме се малко след като отслабиха мерките с COVID 19. Как премина през периода на пандемия и изолация и успя ли малко по малко да се върнеш към стария ритъм на живот? Усещаш ли ежедневието си същото или са настъпили определени промени в живота ти?

ДК: Привет, Дени! Определено последните месеци не бяха леки за никого от нас, включително и за мен. Хората, които ме познават знаят, че постоянно съм активна и в действие. Поговорката „Шило в торба не стои“ напълно ме описва. Е, наложи ми се да забавя темпото.
Бяха дълги дни в мисли, безброй часове в работа пред компютъра, но пък и много ползотворни мигове. Успях да реализирам десетки кулинарни идеи, за които все не оставаше време. Така например, месенето на домашен хляб се превърна в ежедневен ритуал, за което съм много щастлива.
И все пак, една от липсите, които най-силно усетих, е тази на природата. Сега, когато вече сме „свободни“, смея да кажа, че оценявам още повече движението, чистия въздух и дългите преходи из прекрасните ни планини, които винаги са били част от живота ми.
Благодарна съм за този период, защото той ме научи да присъствам повече тук и сега и да не витая толкова в бъдещето.

Въображението и интуицията като път към творението!

– Ти си вълшебница в кухнята. Спомняш ли си първото свое кулинарно творение и как пламна любовта към храната и готвенето?

ДК: Истината е, че нямам конкретен спомен. Помня, че още от малка все кръжах в кухнята – това да пипна, онова да пробвам. Както всяко дете, така и аз обожавах да облизвам нетърпеливо суровите остатъци от какао по купата, докато кексът се печеше във фурната.
Относно страстта ми към кулинарията, вярвам, че е възпитана и до голяма степен наследена.

Баба цял живот е била главен готвач в детската градина в родния ми град, а пък деди – хлебар. В къщата им винаги се носеха какви ли не аромати – на топло изпечен хляб, курабийки, мекици, сладко от малини… все незабравими вкусове от моето детство.
Леля също обожаваше да готви, може би сега е моят ред да наследя традицията!

Всеки носи искрата в себе си! Важно е само да я поддържаме жива и да я разгръщаме през годините. А това е задача на родителите – да възпитат у децата любовта към природата, храната и приготвянето й, още от ранна детска възраст.
Точно така пламна и искрата в мен!

– Наричаш себе си любител кулинар, но си минала множество курсове с различна тематика в храненето – Аюрведа, Сладкараство, Суши. Има ли стил, в който се припознаваш най-много или всичко ти помага да твориш без граници в кухнята?

ДК: За никого не е тайна, че аз не съм професионален готвач и съм далеч от мисълта да се припозная като такава. Както вече стана ясно, за мен разнообразието е от жизнено важно значение и това се отразява също и в кулинарни курсове, които съм посещавала през годините. Без съмнение, първите ми уроци по Аюрведа готвене при Кремена Радулова и след това при Юрий Ковачев, определям като най-значими за мен. Получих безценни знания, които прилагам всекидневно и до днес. Относно сладкарските курсове за здравословни десерти и сурови торти, те допълнително надградиха много от знанията, които вече имах. Аз не се определям или ограничавам в един стил. За мен готвенето многолистна палитра, която е хубаво да се изследва и развива постоянно. А и това за мен е част от промяната, за която си говорим днес с теб!

– Създаваш много свои авторски оригинални рецепти, които будят любопитството на хората в социалните мрежи. От къде черпиш вдъхновение? Намисляш си нещо и набавяш продуктите, за да го сътвориш или виждайки с какво разполагаш се оставяш на въображението да те води?

ДК: Рядко търся рецепти и планирам предварително необходимите продукти. На мнение съм, че, за да се роди нещо ново и различно трябва да импровизираме, както са ме учили в импро театъра!

Обикновено създавам мои си рецепти с налични продукти, с които разполагам. Обичам да „рециклирам“ и буквално и преносно. За мен е важно хората да се научат да ценят храната, а не да злоупотребяват с нея и да я изхвърлят на боклука. Затова и на събитията, които организирам, давам идеи на присъстващите чрез кулинарни демонстрации, как напълно да преобразят дадено ястие, да му вдъхнат нов живот и така да го усвоят пълноценно.

Въображението и интуицията ми ме водят във всяко творение. Понякога нямам идея какво ще се получи, друг път визуализирам желания резултат, а той надхвърля очакванията ми. В моментите на най-големи съмнения, са се получавали най-вкусните творения!

– В пътя ти досега неотлъчно те следват какви ли не дейности – фотография, участия в импро театър, организация на събития и благотворителни кампании. Да не пропускаме и факта, че миналата година прекоси пеша България по планинския маршрут „Ком Емине“ и завърши успешно планински супер маратон „Витоша 100“. Смяташ ли, че произведенията в кухнята са начин да изразиш цялата тази многоликост и творчество чрез различни форми и вкусове?

ДК: Определено да! Готвенето всеки път ми носи различна емоция, така както поредното състезание или цел, която си поставям. Обичам разнообразието, то ме поддържа жива. В този смисъл, кулинарията ме допълва и балансира съвършено.
Вкъщи винаги експериментирам с нови рецепти, рядко се случва да повторя два пъти една и съща. Дори и да се случи, то ястието никога не е същото. Дали ще е различна подправка или пък нова добавка, важното е то да носи своята идентичност!
За себе си намирам дори общо между готвенето и спорта, колкото и странно да звучи. Когато участвам в организирането на събития и приготвям менюта по три пъти на ден за 15 и повече гости, състезателният ми дух се активизира в стремеж всичко да се получи така както съм го намислила и хората да останат доволни. Това в крайна сметка е най-важното – да намираш смисъл и удовлетворение във всяко нещо, което вършиш – било то да готвиш по цял ден или пък да прекосиш 650 км пеша по билото на Стара планина. За мен е важно е да има движение, за да се случва и промяната!

Промяната е движение във всичко,
постоянно и непрестанно.

– Какво е за теб промяната, каква роля има тя в живота ти и кое събитие определяш като ключово в тази връзка?

ДК: Промяната за мен е движение. Движението в природата е навсякъде – от вятъра, небето, водата, Луната, смяната на сезоните, изгревите и залезите, денят и нощта до движението вътре в нас и около нас – това е животът. Промяната е възможността, която ни се предоставя всеки ден да бъдем по-осъзнати, по-добри и в хармония със себе си и околните. В тази връзка, бих сравнила промяната със светлината, която ни поддържа живи всеки ден.

А относно онова житейско събитие, което ме е променило… Безспорно и без никакво съмнение бих заявила, че до този момент от живота ми, това е доброволческата служба в Испания през 2014. Прекарах едни незабравими 12 месеца, срещнах прекрасни хора и научих най-важните си житейски уроци не къде да е, а именно в центъра за хора в умствени увреждания, където доброволствах. Бяха изключително емоционални и пълноценни дни, през които промяната се проявяваше навсякъде около мен. А мен самата тя изпълни с доброта и отвори очите и сърцето ми за истински важните неща в живота – състраданието, грижата за другия, вярата в утрешния ден и любовта, която ни прави по-добри и единни.

Малките неща ни водят към голямата промяна.

– Успяваш ли да видиш своето развитие в кулинарията или готвенето ще остане хоби?

ДК: Опитвам се да го визуализирам и вярвам силно, че в близко бъдеще ще успея и да го материализирам! Все още не знам под каква форма, кога и как, но вярвам, че времето ще насочи стъпките ми в тази посока. Доверявам се напълно на интуицията ми, която никога не ме е подвеждала. Именно тя ми шепне, че вървя в правилната посока.

– Всичко, което правиш е насочено с грижа и мисъл за другите. Как награждаваш себе си?

ДК: Това е много добър въпрос, който отново ни отвежда към темата с промяната. Истината е, че все не намирам достатъчно време за себе си в грижа за другите и постоянните планове, които кроя. И това е нещо, което определено бих искала да променя и вече работя усилено върху него. И все пак моментите на истинска наслада и награда за мен са тези сред природата. Обичам дългите преходи и движението навън. Те ме вдъхновяват, карат ме да се чувствам жива и истински свободна. Ако трябва да споделя за конкретен ритуал, който имам, то винаги започвам деня си с чаша хладка вода. Това определено ме тонизира и ме кара да се чувствам по-добре. Относно най-голямата ми страст- кулинарната, трябва да си призная, че съм голям ценител на вкусните здравословни десерти, испанската паеля и хубавото червено вино! Или с други думи – малките неща, които водят до голямата промяна!

Всичко е възможно,
когато отворим сърцето си!

– Ако имаш едно изречение да се представиш на някой, който не те познава, какви думи би използвала?

ДК: Трябва да призная, че успя да ме затрудниш с този въпрос… Може би бих се определила като мечтател, авантюрист, винаги търсеща и оставяща след себе си.
Ако ми позволиш, бих отговорила на твоето предизвикателство с един много любим мой цитат от стихотворението „Стихии“ на Елисавета Багряна.
„Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната –
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, –
мене как ще спреш?“
Всеки пък, когато попадам на тези думи, се припознавам във всяка една от тях.

– Как изглежда бъдещето за теб? Къде виждаш себе си в близките години?

ДМ: В близкото бъдеще се виждам още по-близо до природата. Защо не в някоя малка спретната къщурка, в която да творя любимите си рецепти и да радвам с тях познати и непознати?! Представям си един китен двор с много цветя и подправки, няколко дървени масички със столчета, приглушена светлина и нежна музика за фон. А аз се вихря в лятната кухня и енергично поздравявам поредния гост на моя мини ресторант!
Разбира се, преди да стане реалност всичко това, съм наясно, че първо трябва да се науча да бъда по-уверена в себе си и да си повярвам! Защото всичко е възможно, стига да отворим  сърцето си за промяната. Но тя самата първо трябва да започне вътре в нас, за да се прояви навън!

Природата лекува, вдъхновява и крие всички отговори!

– Деси, благодаря ти за прекрасните думи и отделеното време. Какво е твоето пожелание към хората, които четат това интервю?

ДК: Преди всичко останало – да бъдат здрави! Да прекарват повече време сред природата, защото тя освен че лекува, ни вдъхновява и ни дава много отговори, които все търсим! Да не спираме да творим стойностни неща, с които да правим света около нас по-красиво място за живеене. И не на последно място – нека гледаме на промяната като възможност за самоусъвършенстване, от която да черпим с пълни сили всеки ден!

Очаквайте интересни, вкусни и полезни съвети и предложения от Деси в нашия сайт.

За връзка с Деси:
Facebook: desisseventhsense
Instagram: seventh_sense_food_by_desi

Деница Митрева

йога преподавател, автор на статии, холистични програми, организатор събития, пътешественик