От какво е направен света?
От изпуснати в мрака въздишки?
От смеха на щастливи деца?
От безкрайното нищо? От всичко?
Или може би малка комета
се разби в самотата със вик?
И тогава роди се небето
цяла вечност събрало във миг…
А дали пък светът не е спомен,
за сънувани в бъдното дни?
И човекът – крещящо бездомен
все си търси къде да лети…
И гнездо да си свие понякога,
ей така – да отгледа любов.
А с крилете ще спира и вятъра –
станал стряха за този живот,
който ражда звезди и вселени,
и се пръска в безбрежни простори…
Вече знам, че без капка съмнение
този свят е направен от Обич.
Мира Дойчинова – irini
