Великден е ден, в който получаваме знак и увереност, че Доброто е надделяло над Злото, Правдата над Неправдата, Светлината над Тъмнината.
Това е Възкресение на човечността, скромността, вярата и мъдростта.
Според християнската религия Възкресение Христово (Великден) е третият ден, след като Иисус Христос е бил разпнат на кръста и погребан в пещерата. Именно на тогава жените мироносици, посетили гроба, но намират празна гробницата. Спасителят, възкръснал, се явява най-напред на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Символи на този светъл празник са боядисаните яйца, обредните хлябове и заека.
Яйцето е видяно от последователите на християнството като символ на възкресението, на началото на нов живот, също както излиза нов живот от яйцето излюпено от кокошката.
Според християнските предания за първото великденско яйце, Мария Магдалена поднесла яйца на римския император Тиберий и му казала за възкръсването на Христос, а императорът казал, че това е невъзможно и ако е така, яйцето от кокошка, което държи трябва да стане червено, и то станало. В източноправославните и католическите църкви великденските яйца са боядисани в червено, като символ на кръвта на Христос, а твърдата черупка символизирала запечатаната гробница на Христос — пропукването на яйцето символизирало Неговото възкресение.
Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. По-късно започнали да се боядисват в други цветове и да се украсяват по различни начини.
Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома.
До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, от смрадлика — оранжева, зелено — от коприва, жълто — от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали листенца от растения (магданоз, здравец) или фигурки, нарисувани с восък. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината.
През 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 60–те год. на ХІХ в. вече се продават и пластмасови.
Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали. Първото скъпоценно и уникално великденско яйце е изработено през 1885 год. по поръчка на император Александър ІІІ като подарък за жена му. По императорска поръчка са направени 54 великденски яйца за 32 години.
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др.
Великденският козунак е обреден сладък хляб и символизира тялото на Иисус Христос. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. Смята се, че в България козунакът е дошъл през периода 1915–1920 г. До тогава за празника са месени хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“.
Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания — и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Великден по света
В много европейски страни (най-вече Германия) любим герой е великденският заек. Според една от версиите, езическата богиня Естра превърнала една птица в заек, но той продължил да снася яйца. Друга версия гласи, че родителите на децата в едно бедно планинско селце скрили шарени яйца в храстите, за да изненадат дечицата. На сутринта малчовците тръгнали да търсят яйцата и от храстите изскочило зайче. Тогава децата решили, че яйцата са донесени от заека.
В Полша на празничната трапеза се сервират най-различни ястия от месо, млечни продукти, тестени изделия (мазурки и бабки – кекс от козуначено тесто). На масата се слага фигурка на агне, направена от захар или масло. За да се знае, че не всичко в живота е сладко, се поднася и настърган хрян. Всичките ястия се освещават в църквата.
В Чехия освен месни ястия и тестени изделия, се пекат “мазанец” – сладки кръгли кифли със стафиди и бадеми. На празника чешките момичета пръскат момчетата с вода, за да отмият от тях следите от зимата. След това им подаряват боядисани яйца.
В Словакия се севрвира за десерт “паска” – пирамида от пресована извара със сметана, захар, яйца и масло, която се украсява със захаросани плодове.
В Англия на празника се събира цялото семейство. На трапезата се слагат: печено агне със зеленчуци, великденска торта (simnel cake), боядисани яйца. В неделя сутринта на закуска се поднасят кифлички, украсени с кръст (hot cross buns). В Ланкашир се прави състезание: от стръмен хълм се спускат варени яйца и побеждава този, чието яйце първо стигне до подножието, без да се счупи. В много части на страната професионални трупи танцьори изпълняват танц наречен Morris Dance. Вярва се, че този танц прогонва злите духове. Танцьорите са облечени в красиви бели гащета, червени пояси, черни панталони и сламени шапки, с много цветя и конфети. Кифличките и сладкишът с марципан са задължителни.
В Италия пекат сладкиш, в който се вплитат боядисани яйца. Правят и cassata – пандишпан с рикота. Празненствата са пищни и зрелищни, а на масата има много сладкиши. В Ломбардия се пече хляб във формата на гълъб. В Лигурия пък правят torta pasqualina (нещо като наложена баница със сирене, яйца и зеленчуци) от тридесет кори, символизиращи годините от живота на Христос.
Във Франция символи на празника са камбанките и рибата. Вярва се, че на Разпети петък камбаните разнасят скръбта на онези, които скърбят за разпъването на Христос в този ден. Заекът присъства като символ в тези райони, които са на границата с Германия. Празничният обяд включва задушено агнешко със зеленчуци. Сутрин щом се събудят децата започват да търсят яйца вкъщи, след което търсенето, изпълнено с много смях продължава и в градините.
В Гърция Великден е най-големият празник и се празнува много тържествено и пищно. Празничният обяд започва с maeyeritsa (овнешка шкембе чорба със застройка от яйца и лимонов сок). Това ястие замества агнето. Пече се tsoureki – козунак, който понякога се украсява с боядисани яйца. Традиционният десерт е баклава и бисквитки koulourakia във формата на венец.
В Русия на празничната трапеза се слагат пасха (сладкиш от пресована извара), кулич (козунак), боядисани яйца и агне, изпечено от тесто с много захар и масло. Този символ напомня за жертвата на Исус на Голгота. Тъй като Великден е празник на възкресението, на масата се слагат и житни или овесени кълнове: зърното символизира смъртта, а покаралите листенца – възкръсването, възраждането. Кулич се пече, за да се напомни прощалната вечеря на Исус с учениците. Този вид козунак се прави от по-рядко тесто, като за кекс и се пече във високи цилиндрични форми, с вместимост 1 – 1 и 1/2 л. В старинните руски пещи куличите се пекат в големи десетлитрови форми.
На Филипините Великден започва със среднощна трапеза, на която се поднасят традиционни месни ясния, като например adobo. Децата също участват в тази вечеря, защото ако спят, а не се хранят с възрастните, те ще оглушеят!?!
В Норвегия Великден се нарича Peske. Въпреки че празнуването му не е много различно от празнуванията в другите части на света, празникът се характеризира с по-цветни дни и по-дълги почивки. В Норвегия Великденските празници започват в сряда и приключват във вторник след Великден, което е идеален момент за дълги ски почивки в планината.
В Канада традиционният великденски обяд включва ястия с картофи, печен боб, ябълков сладкиш. В театрите се организират великденски пиеси с много песни. Символ освен зайчето са великденските лилии.
Великден е празник на възкръсването за нов живот, на прераждането, обновлението, вярата, осъзнаването, даряването и споделянето.
Нека предстоящите празници Ви донесат мир, спокойствие и сплотеност, а светлината на Христовото воскресение озари живота Ви!
Нека здравето, благополучието и щастието бъдат винаги с Вас и Вашите близки!
Нека се постараем духовно да се обновим и възродим, да изчистим сърцата си, да се отворим един към друг, за да усетим топлината на човешкото присъствие и обичта.
Нека светлината на възкресението ни дари живот, изпълнен с много нежност и разбирателство, украсен с великолепие и красота. Нека възкресим в себе си силата, търпението, прошката и мъдростта. Да прелива в сърцата ни вярата, да ни окрилява надеждата, да ни обожествява любовта!
Светли и щастливи празници!
Ползвани източници:
http://bg.wikipedia.org
http://kulinar.bg/
