Лазаровден се отбелязва в последната събота преди Страстната седмица. Народът ни смята, че Лазар сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят и така установява ред и поставя граница между световете.
Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Ето защо лазарките, макар да са съвсем млади момичета, се посрещат с почит от всички жители. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството.
Сам по себе си обредът е красив и витален. Празничните обредни песни носят много старинна символика и звучат особено поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът – ерген е напет юнак на красив кон и се надбягва със слънцето. Бащата е представен като могъщо родословно дърво. Децата са ято гълъби.
Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата. Цветница е един от най-красивите пролетни празници. В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.
За този ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, растения и дървета.
Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата – първото дърво, което се събужда от зимен сън. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата. Смята се, че върбово венче на вратата закриля дома от лошо до следващата Пролет.
В сърцето на всеки от нас е посадено цвете – красиво, нежно, неповторимо, живо …
Нека бъдем грижовни, осъзнати и вдъхновени, за да разлистваме цветето в душата си и да озарим с красота, нежност и ухание цялата Вселена. Представете си каква изумителна градина можем да създадем всички заедно.
Честити и светли празници на всички!
С пожелание за нови и чисти хоризонти, красиви дни, искряща мисъл и светли действия!
5 правила за по-добър живот от Опра Уинфри
Когато Опра Уинфри говори, светът слуша. Популярната водеща говори откровено…
Благодарността като начин на живот
Благодаря ти, Господи, за този изумителен ден, за избухналата зеленина…
Благодарността – вълшебният елексир на промяната
Благодарността е най-удивителната практика, чрез която можем да трансформираме живота…
Вадим Зеланд: Спрете да се притеснявате! Усмихвайте се! | ПРОМЯНАТА
1. Спрете да пиете, да пушите, да ядете месо. Не…
Закон за благодарността
Утвърждавайте доброто. Законът за благодарността е вторият от трите ДУХОВНИ…
changelife_promyana