Лазаровден се отбелязва в последната събота преди Страстната седмица. Народът ни смята, че Лазар сече дървета и прави ниви за оране, отвоюва пространства за човека от хаотичния, неподреден и чужд свят и така установява ред и поставя граница между световете.
Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват, могат публично да се момеят, да се обличат и държат така, че да ги харесват ергените, да имат любим, да се омъжват. Денят се нарича още Лазарова събота, Лазарица, Лазар. Три обредни ритуала са свързани с него – лазаруване, избиране на кумица и боенек. И трите са свързани с прехода към моминството, с любовта и задомяването.
Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Заедно с това моминският ритуал трябва да донесе стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Ето защо лазарките, макар да са съвсем млади момичета, се посрещат с почит от всички жители. Традиционният смисъл е лазарките да внесат във всеки дом своята обредна благословия за благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството.
Сам по себе си обредът е красив и витален. Празничните обредни песни носят много старинна символика и звучат особено поетично. Дъщерята-мома е пролетно цвете или звезда. Синът – ерген е напет юнак на красив кон и се надбягва със слънцето. Бащата е представен като могъщо родословно дърво. Децата са ято гълъби.
Цветница е ден на цветята, младостта и възраждането на живота в природата. Цветница е един от най-красивите пролетни празници. В библейската символика цветята са знак за преходност, но и надежда за възкресение, за вечната пролет на Райската градина.
За този ден, от който започва Страстната седмица или седмицата на Христовото страдание, българите имат много имена – Връбница, Цветница, Разцветница, Момина неделя. Имен ден празнуват всички, които носят имена на цветя, растения и дървета.
Много и колоритни са обичаите, в центъра на които е върбата – първото дърво, което се събужда от зимен сън. Крехка, свенлива и смирена, тя е символ на женското начало. Вързана на кръста, “осигурява” здраве и в най-усилната работа. Хората вярват, че всичко окичено с върба, ще бъде здраво през цялата година. Някога с върбови клонки извеждали животните на паша, с тях захранвали пилетата, за да са здрави. На някои места забивали клонки в градината, за да не я ровят къртици. Когато се задавали градоносни облаци, хората гледали през върбовите венци и се молели да ги отмине заплахата. Смята се, че върбово венче на вратата закриля дома от лошо до следващата Пролет.
В сърцето на всеки от нас е посадено цвете – красиво, нежно, неповторимо, живо …
Нека бъдем грижовни, осъзнати и вдъхновени, за да разлистваме цветето в душата си и да озарим с красота, нежност и ухание цялата Вселена. Представете си каква изумителна градина можем да създадем всички заедно.
Честити и светли празници на всички!
С пожелание за нови и чисти хоризонти, красиви дни, искряща мисъл и светли действия!
