Съществуват няколко често срещани странни емоции, които всички ние някога сме усещали. Гняв, когато има нещо, което ни заплашва. Ярост, когато някой ни наранява или ни кара да се чувстваме зле. Радост, когато хората ни разказват хубави неща. Това са ежедневни емоции, за които всички знаем. Въпреки това, от време на време се появяват някои чудати усещания, които могат да ни обезпокоят. Само защото са странни, не означава, че повечето хора не са ги чувствали. Напротив, много от нас ги изживяват. Това, което не можем да обясним, е откъде идват или защо. Понякога те се появяват внезапно, в най-неподходящия момент и често ни объркват. Другото особено в тях, е, че те нямат специално име, затова трябва да ги опишем:
1. Внезапна и временна загуба на доверие в себе си.
Това е неприятното усещане, при което силно чувство за малоценност се съчетава със срам, разочарование и срамежливост. За миг можем да се почувстваме напълно некомпетентни и безполезни, без да знаем точно защо. Тази емоция често се назовава като „да се почувстваш малък“. Става дума за онова чувство на внезапна загуба на доверие в себе си, което ви обзема, когато вярвате, че някой друг е по-компетентен от вас в някакъв аспект, въпреки че може да не знаете как да го вербализирате. В този случай вие не чувствате заплаха, а по-скоро внезапна уязвимост.
2. Усещането за тъга и радост едновременно.
Друга от тези странни емоции настъпва, когато радостта и тъгата се смесват помежду си. Не можете дори да кажете каква е пропорцията на всяко от двете, просто чувствате, че двете емоции съществуват едновременно. Може дори да ви се прииска да заплачете от щастие и тъга едновременно. Това чувство често се появява, когато размишляваме върху нещо безмерно красиво. Например, пейзаж или произведение на изкуството.
3. Чувството, че всичко се случва прекалено бързо и вие сте на път да пропуснете огромна възможност.
Това е едно от странните чувства, които се появяват, когато преминаваме от един етап на друг по отношение на възрастта. Това, което обикновено наричаме „кризата на средната възраст“, например. В тези етапи е нормално да чувстваме, че времето минава твърде бързо. И не само това. Ние също имаме чувството, че „губим голяма възможност“, въпреки че не можем да кажем точно каква е тя – сякаш току-що сме изпуснали влака и той няма да се върне. Това е, когато възникне известно безпокойство или усещане, че трябва да побързаме, тъй като искаме да намерим нова възможност, с която да заменим изгубената.
4. Всичко ще се нареди, въпреки че може да не изглежда така.
Това е едно много приятно чувство, което всички сме го усещали в някакъв момент. Благодарение на това чувство, ние преживяваме света с нов оптимизъм и надежда. Имаме силно вътрешно усещане, което ни казва, че всичко ще бъде наред, сякаш нищо не може да застане на пътя ни и то е по-голямо, и по-мощно от всички препятствия, които предвиждаме.
5. Огромно усещане за празнота, когато някой ни посети и си тръгне.
Нормално е да изпитваме тъга, когато трябва да се разделим с някой скъп на нас друг. Понякога това чувство приема изключителни измерения, въпреки че човекът не си отива завинаги. Той ни напуска, а останалото е огромно усещане за празнота в душата ни. Обзема ни усещането, че никога няма да го видим отново, макар че няма реална причина да мислим така. Виждаме го като окончателно „довиждане“ и ни боли. Въпреки това, чувството бързо отшумява.
6. Копнежът да се хвърлите в празнотата, когато сте на много високо място.
Понякога сте на много високо място и изведнъж усещате как то ви зове. В този момент се появяват противоречивите чувства на желание да се хвърлите и страх от самото чувство. Някои казват, че това странно усещане идва от скритото желание да „рискуваш живота си“. С други думи, искате да се изправите безразсъдно пред дадена опасност. В някои култури това чувство е известно като „зовът на празнотата“.
7. Желанието да се откажете от себе си и да позволите на някой, който ви обича, да се погрижи за вас.
Това е още едно от странните и приятни чувства, които понякога изпитваме. То се състои от много силно желание отново да сме зависимо и слабо дете и настъпва, когато сме с някой, който ни обича и с когото искаме да се чувстваме в безопасност. Това е желанието да спрете да се безпокоите за себе си и да оставите другия човек да се погрижи за живота ви. Това състояние не трае дълго, но със сигурност чувството е силно, когато се появи. Всъщност можете да спрете да мислите и да се предадете на другия в тези прекрасни моменти.
Общото при тези странни чувства, е, че те съчетават няколко основни емоции едновременно. Ето защо изглеждат чудати и по същата причина никое от тях не трае дълго. Те идват като светкавица, която се появява и изчезва, преди да го осъзнаем.
Източник: exploringyourmind.com
