На един 11 октомври, преди трийсет години, учителят Ошо посрещнал новодошлите в ашрама си със следните думи:
Поздравявам Буда, който живее в теб.
Може би не го съзнаваш или никога не си го и мечтал, но ти, точно както всеки друг, си съвършен.
Състоянието на Буда е ядката на съществото ти, не чакай да се случи в бъдещето, вече се е случило.
Но ти дълбоко спиш, не знаеш кой си.
Не трябва в никого да се превръщаш, просто
трябва да го разпознаеш;
към своя собствен извор да се върнеш,
трябва да погледнеш в себе си.
Позволи на твоето сърце да разбере, че ти си съвършен.
Зная, че това звучи тщеславно, звучи дори съмнително, не можеш напълно да му вярваш.
Естествено е. И разбирам.
Но позволи на тази мисъл като семка да покълне в теб и ще видиш някои неща, които ще се случат, и някои неща ще разбереш.
Прегърнеш ли идеята, че си съвършен, че си благодатен Буда, вече имаш всичко,
остава ти да сложиш всяко нещо в правилния ред.
Единственото, от което имаш нужда, е малко повече съзнание…
Съкровището чака, трябва само да си донесеш фенер.
Когато мракът се разсее, не ще си вече просяк, а ще си Буда. Ще си владетел, ще си император.
Цялото царство е за теб, само трябва да си го пискаш.
Разбира се, не можеш да го сториш, ако вярваш, че си просяк.
Мисълта, че си просяк, грешник и невежа е проповядвана от толкова амвони и от толкова отдавна, че е успяла да те хипнотизира.
Трябва да се сложи край на тази хипноза.
И понеже искам да я разваля, започвам с този поздрав:
Поздравявам Буда, който живее в теб.
Из „Трите въпроса – Кой съм? Накъде отивам? С кого?”, Хорхе Букай
