Да овладееш Любовта

Едно интервю на Даян Купър с мексиканкия писател и учител Дон Мигел Руис. Невероятно, изключително точно и вълнуващо той споделя за магията и вибрациите на Любовта и ни провокира да се замислим за чувствата, които владеят съзнанието ни и управляват живота ни. Отделете време, останете в тишина и прочетете внимателно това, което ни споделя един истински извисен човек. Вярвам, че ще откриете истините и енергията, от които имате нужда.

„Ти си Живот, минаващ през твоето тяло, през твоя ум, през твоята душа. Щом веднъж откриеш това, не с логика, не с интелект, а защото можеш да почувстваш Живота – осъзнаваш, че ти си силата, която кара цветята да отварят и затварят цвета си, която кара колибрито да прелита от цвят на цвят. Откриваш, че ти си във всяко дърво, във всяко животно, растение и скала. Ти си силата, която движи вятъра и диша чрез тялото ти. Цялата Вселена е живо същество, което се движи от тази сила и това е, което си и ти. Ти си Живот.”

Даян: Дон Мигел, разбирам, че сте роден в семейство на лечители – майка ви е курандера [1],  а вашият дядо – нагал[2]. Как се случи, че поехте по пътя на Толтек?
Дон Мигел Руис: През целия ми живот, магията беше около мен. Когато бях дете, това беше ежедневие. Но аз бях много, много скептично настроен. И дори още повече, когато постъпих в медицинското училище, за да стана хирург. Последната година в университета претърпях инцидент. Катастрофирах с колата и изживях състояние, в което сякаш душата се отделя от тялото. Това промени всичко. След това изживяване, започнах да търся отговори. Започнах да търся на мига, защото имах най-невероятното изживяване, но нямаше думи,  с които да се опише. Това промени тотално живота ми, защото осъзнах, че животът, който живея, не е точно това, което вярвах, че е.
Дядо ми често ми казваше, че животът  е сън и когато хората най-накрая осъзнаят това, сънят би могъл да се промени , а това да промени и хората. След инцидента всичко, на което бях станал свидетел в детството си, взе да придобива смисъл. Знаете, че едно е да чуеш за нещо, друго е да го изживееш. След инцидента нещата, които дядо ми казваше, вече не бяха теории, а факти.

Символа на цветето
Знаех, че не съм тялото си. Почувствах се като сила, която движи физическото тяло. Сила, за която е трудно да се говори, но за която можем да видим доказателства във всичко. Това е силата, която разтваря чашките на цветята и същата, която движи звездите и същевременно атомите. Това е което съм аз. Което си и ти. Няма разлика между силата, чрез която цъфти едно цвете и тази, чрез която порастваме и остаряваме. Това е животът!
След инцидента, гледната ми точка за нещата се промени радикално. Разбрах, че сме свикнали с илюзията – така наречената „Мая”.[3]  Разбрах причината защо се ядосваме и защо ставаме гневни. Защо сме склонни към насилие? Видях, че всъщност сме разбрали погрешно всичко. И именно това неразбиране или това погрешно схващане създава всички проблеми за човечеството.

Родословието на Толтеките

В този момент, аз се впуснах по-дълбоко и се опитах да разбера философията на моя собствен род. Предизвикателството, което си отправих, беше да изчистя суеверията и митологията в моето наследство. Това, което остана, беше най-главното. То е приложимо за всяка философия и за всяко човешко чувство. Ако премахнем суеверията и митологията от всички религии, ние ще открием, че посланието скрито в дъното е едно и също, защото цялата информация идва от нас. От нашия дух.

Даян: Дон Мигел, защо е толкова трудно да живеем постоянно във вибрации на Любов?
Дон Мигел Руис: Можем да кажем, че в момента на раждането си, да живеем в Любов е наше нормално състояние. Ако можете – спомнете си как сте се чувствали вие или какво представлява едно бебе, преди да се научи да говори.
Бебетата нямат способността да опишат с думи това, което чувстват, когато видят своите майка или баща, играчките си или домашния си любимец. Те не знаят, че това е Любов, защото не познават езика, но те нямат нужда от думи, за да чувстват. И това, което чувстват е много повече от всичко, което някой поет или писател може да напише за Любовта.
Минава време и порастваме и започват да ни казват как трябва. И започваме да се страхуваме да сме себе си. Започваме да подтискаме нашите емоции – подтискаме неща, които са съвсем естествени и се срамуваме от нашите чувства. Вярваме, че Любовта ще ни направи уязвими. Започваме да се страхуваме да не бъдем наранени.
Но не е Любовта това, което ни наранява. Това са всички лъжи, в които вярваме и които са причина да се страхуваме. Когато най-накрая спрем да вярваме в тези лъжи, когато най-накрая имаме куража да си позволим да чувстваме  – тогава ще преоткрием силата на Любовта, която винаги е съществувала.
Ако се упражняваме, можем да победим във войната с лъжите. Можем да станем Владетели. Ето за това го наричам Овладяване на Любовта. Не защото се научаваме на това. Не!  Любовта е инстинкт. Тя е част от еволюцията на човека и емоцията. Да бъде Владетел може да се случи на всеки от нас, ако спре да се страхува да бъде себе си.

Даян: Огромно предизвикателство е, когато хората са изживявали ситуации, които са ги наранявали дълбоко.
Дон Мигел Руис:  Да, можем да видим това навсякъде около нас. Хората са имали изживявания, които са много травматични и са приели, че не е безопасно да обичаш. Но всъщност е точно обратното – Любовта ни прави толкова силни.

Даян: В Овладяване на Любовта вие говорите за Осъзнаване като едно от трите фундаментални учения, които могат да ни ръководят по пътя към нашата природа. Казвате, че ни учи да бъдем съзнателни за това, което наистина сме. Какво имате предвид под „Това, което наистина сме”?
Дон Мигел Руис: Повечето хора мислят, че знаят кои са. Казваме: „Аз съм човек. Аз съм мъж или жена” и описваме всички характеристики, базирани на нашите вярвания. Всъщност истината е, че още докато сме били бебета, преди да знаем каквото и да било, всеки ни е казвал какви сме. Нашите майки са ни казвали и понеже сме били невинни, сме се съгласявали и сме вярвали,  но това, което ни е казвала, всъщност е това, в което тя е вярвала за нас. Нашите братя и сестри, телевизията, всички са ни казвали какви сме и ние сме се съгласявали.

И не само това – всички са ни казвали и какви трябва да бъдем, а не сме. И в това също сме вярвали.
Стараем се толкова много да станем това, което искат да бъдем и се упражняваме, и упражняваме, и упражняваме, защото се страхуваме толкова много да не би да не сме достатъчно добри за някой друг. Страхуваме се ужасно да не бъдем отхвърлени. Страхуваме се, че няма да харесат това, което правим;начина, по който се обличаме, говорим; по който се храним или това, в което вярваме. Опитваме се толкова усилено да бъдем приемливи, където и да отидем и най-накрая се опитваме да сме приемливи и за нас самите. Изграждаме един перфектен образ – израз на това, което вярваме, че трябва да бъдем, но всъщност знаем, че не сме този образ.
Стараем се толкова много да заглушим вътрешния си глас. Опитваме се да сме перфектни за нашия съпруг или съпруга, за учителя си, за гурото, за религията, знаейки, че това не е възможно. Толкова ни е трудно да кажем „Ние сме хора и не сме перфектни. Никой не е.”
Ние сме перфектни, но не виждаме това. Не знаем какви сме всъщност, защото сме толкова обсебени и фокусирани върху това, което се опитваме да бъдем.

Чуваме хората да казват „Толкова се страхувам, че истинското ми Аз ще се изяви някой ден и ще разруши всичко.” Знаете, че малко или много това е истина. Ако истинското Аз излезе наяве, то би разрушило всички лъжи, в които сме вярвали.

Когато имаме знанието, че не сме това, което мислим – това е първата крачка да открием истинската си природа. И разбира се практиката изгражда Владетеля. Ако се упражняваме, това става част от живота. Става навик да бъдем винаги себе си, а не това, което искаме да сме. Да чуваме това, което наистина казват хората – не това, което ни се иска да чуем. Ако се упражняваме, за много кратко време ще открием един изцяло нов свят – светът такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто искаме или имаме нужда да бъде, за да задоволява нечия гледна точка или нашите лъжи. Ако сме това, което наистина сме, ние няма да има нужда да оправдаваме съществуването си повече. Няма да има нужда да се срамуваме, че не сме това, което другите искат да бъдем. Цялото ни поведение се променя.
Когато знаем кои сме, няма повече да живеем в конфликт с нашите родители, с тези, които обичаме или с нашите деца. Всичко става толкова прекрасно, защото вече не се страхуваме да Обичаме. И това е най-ценното нещо, което може да се случи на някой – връщането към Любовта. Защото когато се завърнем към Любовта, живота става толкова прекрасен и красив. Всичко е толкова романтично. И можем да видим всичко през очите на Любовта. Ставаме толкова спокойни. И вече не се страхуваме да изразяваме това, което сме и това, което искаме да кажем. Вече не казваме „Да”, когато искаме да кажем „Не”. Живеем живота си в цялост отново, защото вече не се страхуваме, че ще бъдем отхвърлени. Нямаме нужда от никого. Това е прекрасен начин да се живее. Това ще утвърди всяка връзка, която имаме, като се започне с връзката с нас самите.

Тогава романтичната връзка ще стане прекрасно нещо, защото не се страхуваме да бъдем себе си и да заявяваме това, което искаме. Вече няма да приемаме нищо лично. Вече няма да имаме нуждата да контролираме тези, които обичаме или да бъдем контролирани от тях. И ще бъдем едно цяло, вместо да се съревноваваме един с друг. Това е коренно различно.

Даян: Това е прекрасно! Благодаря! Казвате, че второто учение е Трансформация, която ни учи как да станем духовни войни. Какво означава този принцип?
Дон Мигел Руис: Когато открием, че повечето от конфликтите, които имаме се дължат на това, че вярваме в много лъжи, ние можем да изберем да не живеем повече с тези конфликти. Тогава битката започва в мислите ни – битката между лъжите и истината. Да заменим лъжите с истината – това е, което наричаме Трансформация. И това води до третото учение – Овладяването на Любовта. Когато вече не вярваш в лъжите, тогава Светлината идва и прогонва мрака. Ставаш този, който си с невинността на дете. Това се нарича връщане към Рая. Аз го наричам Връщане към Любовта. Това е чудо.

Когато живеем живота си в Любов всичко, което правим се превръща в ритуал на Любовта и живота става толкова прекрасен.

Овладяването на Любовта е резултат от първите две учения. Според Толтеките всичко е направено от Любов. Любовта е самият живот. Когато владеем Любовта, ние живеем в хармония с Духа на Живота, който тече през нас. Вече не сме тялото, разума или душата. Ние сме Любов. Тогава всяко действие, което предприемаме е израз на Любов и единствено тази Любов във действие може да доведе до щастие.

Даян: Взаимоотношенията преминават през много тежък етап в наши дни. Много хора казват, че са изморени от неуспешни опити – отново и отново. Как да се предпазим от това, да привличаме едни и същи взаимоотношения отново и отново?
Дон Мигел Руис: Главният проблем е, че вътрешната връзка с нас самите не е добра. И всички наши взаимоотношения ще бъдат отражение на тази връзка, защото връзката с нас самите не се променя. Трябва просто да се справим със самоосъждането.

Знаете ли, преди няколко години, една моя ученичка дойде при мен и каза: „Мигел, искам да намеря перфектния мъж за мен. Изморена съм да срещам все еднакви хора и да се изправям отново и отново пред същите проблеми. През цялото време се повтаря все едно и също. Ще ми се перфектният мъж да дойде при мен.”
Аз я погледнах и казах: „Добре, да кажем, че перфектният човек влезе в живота ти. Той идва при теб и иска да бъде с теб.” После й казах: „Начина, по който се отнасяш със себе си, ще бъде и начина, по който се отнасяш с него. Колко дълго мислиш, че ще задържиш този човек до теб, ако не уважаваш себе си и ако не уважаваш него?”
Първо е нужно да промениш това, което вярваш за себе си. В деня, в който отношението ти или връзката ти с теб самата е чудесна, когато обикнеш себе си безусловно, когато уважаваш себе си на 100 процента, когато е чест да си себе си и никога не правиш нещо срещу себе си, когато най-накрая ти се превърнеш в това, тогава ще привлечеш правилния човек.И защото имаш такъв респект пред теб самата, ще имаш респект и пред него. Но също така няма да позволиш на него да прояви неуважение към теб. По този начин връзката ви ще бъде коренно различна от тези, които си имала преди, защото ти нямаш нуждата да контролираш другия, било то от ревност или от несигурност в теб самата.
Когато обичаш по този начин, ти позволяваш на обичания да бъде, където реши. Нямаш нуждата да се налагаш. Няма да се почувстваш наранена от това, че той не е това, което ти се иска да бъде. Ти ще го приемеш такъв, какъвто е. Ти ще го обичаш такъв, какъвто е и дори повече. Ти ще го обичаш заради това, което е.

Но трябва да си честна със себе си. Опитай се да бъдеш това, което наистина си и не се преструвай на това, което не си само, за да го спечелиш. Също така ще можеш да видиш какво той очаква от теб. И ще имаш възможността да бъдеш себе си въпреки, че ще ти се иска да покриеш неговите изисквания просто, защото го харесваш.
Да кажем, че ти и партньора ти играете тенис на двойки. Ще бъде забавно, ако твоят партньор ти позволява да играеш свободно, вместо да се опитва да контролира начина, по който играеш или да те критикува всеки път, когато допуснеш грешка. Твоят партньор не е твой враг. Не. Вие заедно градите всичко.

За да го направя по-разбираемо за ученичката, която споменах по-горе аз й казах: „Има два вида хора – хора, които са като мухите и хора, които са като пчелите. Пчелите обичат мед. Мухите обичат екскременти.” И я попитах, „Какъв тип човек си ти?” Тя каза, „Аз съм като мед.” Отвърнах й: „Ако се държиш като мед, пчелите ще дойдат при теб. Ако се държиш като екскремент – мухите ще те намерят.” Тогава тя ми отговори: „Сега разбирам. Толкова е просто. Трябва да бъда като мед. Ако бъда като меда, само пчела, която обича мед, ще дойде при мен.” Отговорих й: „Меда е Любов, докато другото е емоционална отрова. Кой иска това? Само мухите!”
И така, ако имаш човек, който обичаш и му кажеш – „Любими, обичам те толкова много. Вземи моя екскремент” – това е което правим, когато изпращаме своята ревност или гняв към тези, които обичаме. И защо изобщо бихме искали да дадем това на някой, който обичаме?

Или какво, ако някой ни каже, че ни обича и в същото време излъчва завист или ревност или осъдителност или се опитва да контролира начина, по който ходим или начина, по който говорим. Уау! Това е муха! Наистина!
Трябва да сме напълно наясно какво искаме. Перфектният човек е мед и пчела. Ако сме се събудили, можем да го видим ясно. Без да сме се осъзнали, няма начин да видим това. Можем да се държим като екскремент или можем да се държим като мед. С този избор всичко може да се промени.

Даян: Едно от нещата, които ми направи силно впечатление във вашата първа книга „Четирите Споразумения”, е това което казвате, че злоупотребяваме и сме оскърбителни към себе си.
Дон Мигел Руис: Казах, че не бихме позволили на никого да е оскърбителен към нас повече, отколкото сами се оскърбяваме. Ако някой те наранява или оскърбява повече, ти ще се махнеш. Ще напуснеш. Но ако някой те наскърбява малко по-малко от начина, по който ти сам оскърбяваш себе си – ти ще останеш, защото ще вярваш, че го заслужаваш.
Колкото повече обичаш себе си, толкова по-малко толерантен ще бъдеш към оскърбление от другите. Когато обичаш себе си, не би позволил на никой да те оскърби.


Даян: Мислите ли, че ние се тестваме сами себе си по малко, за да сме сигурни, че сме научили урока си?
Дон Мигел Руис: Животът е безкраен тест, така че няма нужда постоянно да се тестваме. Това идва при нас под формата на любим или приятел или като собствената ни майка или нашето дете. Теста е винаги с нас. Тогава с нашите реакции можем да се уверим за нашата еволюция. Няма повече да казваме „Да”, ако искаме да кажем „Не”.

Даян: Чувствате ли се обнадежден и оптимист по отношение на човешката раса?
Дон Мигел Руис: Определено! Да! Ние еволюираме много красиво. Ще отнеме известно време – няколко поколения в бъдещето, но се движим в правилната посока. Няма за какво да се тревожим. Щом сме преживели Средновековието, щом сме преживели Инквизицията, ще преживеем и всичко друго. Човечеството става по-добро и по-добро. Да – все още има войни, несправедливост и насилие, но това се променя.
Даян: Благодаря ви, Дон Мигел.

След изживяванията, довели го в света на Толтеките, Дон Мигел Руис разгръща подготовката за посрещането на Шестото Слънце по календара на Маите, пророкувано от древните като необикновен период на персонална и планетарна промяна. Комбинирайки нови проникновения със стари мъдрости, Дон Мигел ни учи, че пътят към личната свобода е първата стъпка към прогреса. Голямата цел е да променим колективната мисъл на планетата.

Източник: http://www.spiritofmaat.com/archive/apr1/ruiz.htm#fn
Личен сайт на Дон Мигел Руис:  http://miguelruiz.com

Книги на Дон Мигел Руис, издадени на български:
Четирите споразумения
Умението да обичаш
Пророчествата на Толтеките
Гласът на знанието
Петото споразумение
Отвъд страха

[1] Курандера – лечител;
[2]Нагал – специален вид Толтекски шаман, който помага на другите да постигнат духовна свобода. Това е потеклото на Дон Мигел, предавано от много векове.
[3] Мая се нарича концепцията, че материалния свят е една илюзия. Означава „илюзия на материята”.

 

Деница Митрева

йога преподавател, автор на статии, холистични програми, организатор събития, пътешественик

Все още няма коментари

Оставете коментар

Вашият e-mail няма да бъде публикуван.

Присъединете се към нашия бюлетин

no image

Mobile: +359878450065
E-mail: info@change-life.eu

Благодарим Ви за доверието!

Харесайте ни във Facebook