„Използвай всичките си таланти –
и най-добрите, и най-скромните.
Горите щяха да бъдат много тихи,
ако ги огласяха само птиците,
които умеят да пеят най-добре.“ – Хенри Ван Дайк
За разбирането на човешкото поведение има само една истина:
Човек се мотивира единствено от своя незадоволена нужда.
Законът за еволюционната мотивация е третият ЕМОЦИОНАЛЕН ЗАКОН на съвършеното здраве, изведен от личния опит на Грег Андерсън.
Мотивацията бива:
1. Еволюционна – свързана с усъвършенстването на личността.
2. Мотивация, породена от чувство за непълноценност.
И двете са свързани с неудовлетворени потребности. Но първата води до живот, от който човек изпитва задоволство; втората – до поредното недоволство от живота.
Физическо и душевно благоденствие се постига чрез еволюционната мотивация.
Години наред се борих, за да се мотивирам. Използвах без успех какви ли не техники за повдигане на духа, докато не попаднах на определението на д-р Уейн Дайър, че моя вид мотивация се нарича „мотивация на дефицита“. Аз бях избрал да живея, без шанс да победя или спечеля, защото смятах животът си за безкрайно непълноценен. Аз изчислявах какво не ми достига: пари, любов, собственост. Списъкът с нещата, които не ми достигаха, непрекъснато растеше: получих ли едно, стремях се към друго и отново животът ми бе непълноценен. Постигнех ли една цел, поставях си друга, създавах в себе си силно желание, мислех позитивно и така – до полуда.
Това бе капан. Когато животът ни е мотивиран от такава настройка на ума, животът не може да донесе удовлетворение. Защото всички сме заразени с вируса „Още“.
Проблемът бе в мотивацията ми. Мотивирах се от това, което липсваше в живота ми. Можех да постигна всичко, но умствената ми нагласа оставаше неудовлетворена и ме пришпорваше към нови придобивки. Не ми хрумна, че трябва да се съсредоточа върху радостта от постигнатото.
Законът за еволюционната мотивация гласи: „Аз съм пълноценен, но не съм съвършен.“
Сега – Тук и Днес, ние сме пълноценни. И повече от това не ни е нужно, за да бъдем щастливи. Чувстваме се напълно реализирани с това, което имаме в момента.
Разбира се, ние сме несъвършени. Въпреки че сме пълноценни, растежът, промяната и хармонията са част от живота. Физическото ни тяло непрекъснато подменя своите клетки. Умственият ни капацитет расте. Духовната ни реалност осигурява постоянен източник на обновление. Ние растем и се променяме чрез избора, който правим във всеки един момент, а не в резултат на липси и непълноценност.
Естественото развитие е това, което ни подтиква към по-нататъшно израстване. Тогава липсите стават невъзможни, мотивацията на непълноценността – също, защото започваме да търсим развитието и промяната, а не придобиването. Вътрешно сме мотивирани да даваме, да служим и да обичаме.
В това се състои Законът за мотивацията, свързан с усъвършенстването. Тази мотивация променя начина, по който схващаме постиженията и гледаме на живота.
Най-силната ни необходимост е от физическо оцеляване. Следващата по сила осъзната човешка нужда е психологическото оцеляване. Третата е духовното оцеляване. Има йерархия във възприятията – физическо, психологическо и духовно; има йерархия в нивата – тяло, ум, дух.
Задоволените нужди, било физически, психологически или духовни, не мотивират. Само неудовлетвореният глад движи хората.
Това, че имаме неудовлетворени нужди, не превръща живота ни в непълноценен. Чрез Закона за еволюционната мотивация ние търсим пълноценно развитие на потенциала на живота си. А то е благосъстоянието на тялото и духа. За да се превърне в реално изживяна действителност, необходимо е да се съберат в едно Знание, Умение и Желание.
Знанието и умението са лесно достъпни. Истинската пречка е Желанието за постигане на Съвършено здраве.
През последните 10 години съм консултирал хиляди хора, болни от какво ли не. Всички казват, че биха направили всичко, само за да се подобри състоянието им; да се почувстват по-добре; да бъдат отново такива, каквито са били, преди да се разболеят. Това е мотивацията на непълноценността. Тази хора се опитват да не умрат, да преодолеят „дефицита“ на загубеното здраве.
Оцеляват тези, които въпреки загубеното здраве правят всичко възможно, за да живеят ден за ден, Тук и Сега. Тези хора гледат на собствения си живот като на пълноценен живот, независимо че имат проблеми със здравето. Те са взели най-важното си решение: да живеят сега. Не вчера, не утре, а Днес.
Повечето хора не искат да мислят за смъртта; не искат да говорят за нея. Но тя е част от сделката с живота. Когато приемем, че тя е неизбежна, когато си позволим да мислим за себе си като за смъртни същества, каквито всъщност сме, едва тогава ще започнем да живеем пълноценно.
Типът мотивация, която ръководи живота ни, е важна част от постигането на Съвършеното здраве. Дълбоко чувство, че си се реализирал, идва само от сериозно ангажиране към живота, изпълнен с цел, с борба за по-висши идеали. В това се състои истинското щастие.
Ето, това представлява Законът за еволюционната мотивация.
Из „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ от Грег Андерсън
Прочети още:
Закон за одухотвореността
Закон за личната отговорност
Закон за единното цяло
Закон за физическата активност
Закон за умереното хранене
Закон за минималната лекарска намеса
Закон за устойчивост на стреса
Закон за емоционалния избор
Закон за човешкото достойнство
Закон „Аз печеля – Ти печелиш“
Закон „Живей Тук и Сега“
Закон за съсредоточеността
Закон за съзидателността
Закон за непрестанното развитие
Закон за мисията в живота
Закон за предназначението да служим
Закон за доброто стопанисване
Закон за прошката
Закон за благодарността
Закон за вътрешния мир
Закон за безусловната любов
