Неочаквано е нежна вечерта
с непредвзета и небрежна красота,
с непредвидена, неловка страст,
неусетно появила се у нас.
Ти в ръката си главата ми вземи.
Нека в тъмното хладилникът шуми,
нека плаче неразбрана и сама
горе някаква забравена чешма.
Чух сърцето ти забързано. Охо!
Не – часовникът ти – в моето ухо.
Сьс очите си писмо ми напиши,
със косата си ме бавно задуши,
сьс ръцете си ми обяви война
както в старите ни стари времена…
… Както в старите ни стари дни,
пренаселени от слънчеви луни,
пренаситени от ненаситен зов
за неясна, синкава любов…
Нека утре ни събуди моят син,
нека тръгнеш пак към своя магазин,
нека свързвам изгорелия бушон,
нека тупаш на бъбривия балкон,
нека сложиш театралния си грим,
нека кашлям от тютюневия дим,
нека бързо след спектакъла заспиш,
нека пиша своя скучен ръкопис…
Нека в тъмното хладилникът шуми.
Ти в ръката си главата ми вземи!
Виж на устните ми сивата черта!
Неочаквано е нежна вечерта.
1972 г
Недялко Йорданов
