Простичко обяснение на сложна философия
„Трябва да работя повече, трябва да имам това или онова, трябва да изкарвам още пари, за да си позволя по-добър живот, по-луксозна почивка за съсипаните си от тичане и работа нерви, по-добро и скъпо образование за децата си (които често забравяме да научим на елементарни навици и поведение, защото сме прекалено заети да работим) или просто за повече вещи, излишна храна или дрехи, които обличаме само по веднъж…“
А ТРЯБВА ли всъщност?! И откога да се превърнеш в обикновен консуматор на повече блага е по-добър и щастлив начин на живот?
Да пътуваш в първа класа е хубаво, но автостопът например носи нови срещи, преживявания и емоции, които трудно ще откриеш в едночасов полет в мъртвешка тишина, защото така изискват правилата на етиката. Да се излежаваш на шезлонг край басейн и да те обслужва униформен персонал, поднасяйки ти луксозни питиета и екзотични ястия, е великолепие, но ромонът на реката, песента на птиците и мирисът на тревата е безплатен, а сандвичите, направени с любов, раждат най-незабравимите моменти на отдих и мигове на близост с хората, които обичаме.
Дядовците и бабите ни са живели много по-дълго, по-добре и по-истинно от нас, не защото не са работели много, а защото са знаели кога да спрат. Затова и има край и начало на земеделската година, не само на календарната, а и време за сватби и веселие, не само за работа.
„Колкото повече пари изкарваме, колкото повече вещи придобиваме и трупаме и от повече блага уж се възползваме, толкова по-кратко и нещастно живеем. „
Защото „ТРЯБВА“…
Истината е, че нищо НЕ трябва!
Трябва ли цял живот да работим като луди, докато се разболеем, за да изкараме едни пари с които да се лекуваме после?! Защото човек знае две и двеста и защо са му тези двеста, след като и двете са му достатъчни да живее…?! Защото животът е простичък, докато сами не си го усложним и на всеки проблем винаги може да се намери по-лесно решение, стига да не се пришпорваме сами, а да забавим темпото и да намерим време да го видим. Защото всяко ново „ТРЯБВА“ води до друго такова и така спиралата никога не свършва, докато не си отидем от този свят, а тогава нищо от това, което е ТРЯБВАЛО, вече няма да ни трябва.
Живеем със слушалки на ушите, вместо да разговаряме и да се чуваме, вперили очи в екраните, слепи за света, който ни заобикаля, спим с телефони до главите си, за да не пропуснем съобщение от любимия, вместо да сънуваме в прегръдките му. Ходим на почивки и екскурзии, за да покажем на другите къде сме били и не излизаме от мрежата, за да видим техните дестинации – места, които „трябва“ да посетим и ние…не за да ги ВИДИМ, а за да се покажем…
Защото „ТРЯБВА“ да демонстрираме щастие и благополучие…не за да го изживеем ние самите, а да го покажем…
Колко пъти, когато купуваме нещо или отиваме някъде сме си задали въпроса – дали ми трябва и защо точно това място избрах?! Дали не е защото и другите го имат или тази дестинация е модерна в момента и ще ме издигне в техните очи…?! И колко време му се радваме? Това моето място за почивка ли е и създаде ли най-прекрасните спомени – онези, за които мечтаех?! И наистина не е важно на колко години ще са кецовете ми, ако с тях се разхождам на нови и непознати места, държейки ръка, която никога няма да позволи да се изгубя или падна.
Човек идва на този свят гол и според някои религии си тръгва също така гол, според нашата – с един кат дрехи върху себе си, най-често тези, които други му изберат.
Така че – ТРЯБВА или НЕ трябва – изберете сами. За мен вече единственото, което ТРЯБВА, е любовта към себе си, към близките ми, времето, което ще им отделя, и вниманието, което ще им обърна. Най-важното, което ТРЯБВА да остане след нас и което трябва да владее съществото ни.
Автор: Марияна Дживтерова
Източник: http://www.gnezdoto.net/
