„Не е важно какво ти се случва;
важно е ти какво правиш в този случай.“ – Уесли Митчел
Законът за устойчивост на стреса е първият от трите ЕМОЦИОНАЛНИ ЗАКОНА на съвършеното здраве, изведени от личния опит на Грег Андерсън.
Основен принцип на холистичното здраве е, че множество физически заболявания идват поне частично в резултат на емоционално, психологическо и духовно претоварване и безпокойство. Това претоварване е точното определение на токсичния стрес.
Законът за устойчивост на стреса гласи, че трябва да имаме положително отношение към стреса и да не допускаме до себе си дистреса. Липсата на стрес всъщност означава смърт, тъй като по дефиниция стрес е готовността на организма за действие. Дистрес е стрес, преминал границата на възможностите на организма, поради което настъпват т.нар. стресорни увреждания.
Стресът е неразделна част от живота. Проблемът не е в стреса, а в отношението ни към себе си и към живота. Проблемът е в т.нар. дистрес (токсичен стрес). Той е двупосочна улица: стресорните увреждания могат да настъпят както при много силни негативни, така и при много силни позитивни изживявания. Човек трябва да знае границите на своите възможности.
Всеки има своите симптоми, с които организмът го предупреждава за настъпването му. Моят сигнал за токсичния стрес никога не ми изневерява – това е срезът, който ми направиха, за да оперират единия ми бял дроб. И той ми „говори“. Когато се претоваря, той ме боли. Болка чиста и простичка. Научих се да се вслушвам в нея и да реагирам адекватно. Това е моят начин да слушам, когато тялото ми има да ми каже нещо.
Законът за устойчивост на стреса включва разпознаването на предупредителните сигнали. Да се научиш да слушаш организма си е може би едно от най-важните условия за постигане на Съвършено здраве.
Второто най-важно нещо е промяната. Без осъзнаване на необходимостта от промяна и нейното реализиране няма изцеление.
Не винаги можем да контролираме обстоятелствата, но винаги можем да контролираме реакцията си спрямо обстоятелствата. Съзнателното избиране на активна позиция е третото най-важното нещо при прилагането на Закона за устойчивост на стреса.
Законът за устойчивост на стреса има две изисквания към всеки един от нас:
1. Да променим начина, по който възприемаме проблемите.
2. Да променим начина, по който приемаме самите себе си.
Ефектът от изпълнението на тези две изисквания се проявява на малки стъпки, без парадност.
Ако приемем проблема като предизвикателство, с което можем да се справим, ние сме осъществили промяната. Ако приемем проблема като заплаха, която ни парализира и с която мислим, че не можем да се справим, предстои ни да вземем важно решение: да останем жертва на обстоятелствата или да се превърнем в активна личност, умееща да се справя с обстоятелствата.
Законът за устойчивост на стреса предлага напълно естествен начин за извършване на промяната, като залага на вроденото ни любопитство. Каквато и да е ситуацията, ние проявяваме вроденото си любопитство. Това активно любопитство ни подтиква да вярваме, че можем да се справим със ситуацията, като й въздействаме. За да го направим, ние пускаме в ход силата на собствената си личност. И изведнъж се оказва, че обстоятелствата и ситуациите не са чак толкова голяма заплаха, а нещо, което може дори да бъде от полза за развитието на личността… В резултат се получава устойчивост към токсичния стрес. Единственото, което правим, е, че приемаме ситуацията като предизвикателство и залагаме на силата в себе си.
Характерните черти на човека, устойчив на стрес са:
1. Контрол.
2. Предизвикателство.
3. Ангажираност.
А това означава, че развитието на тези качества участва в промяната ни към стресоустойчива личност. Променяйки личното си отношение съм ситуацията, ние придобиваме контрол над нея. От заплаха стресът се превръща в предизвикателство. Когато се ангажираме с действие, стресиращата ни ситуация става подвластна на нашето въздействие.
Най-точно го е казал Дон Хуан: „Основната разлика между обикновения човек и воина е, че воинът приема всичко като предизвикателство, докато за обикновения човек то е или благословия, или проклятие.“
Най-ценното качество на личността, устойчива на стрес, е способността й да упражнява контрол.
Типичната реакция спрямо стреса е страх. Особено силно се проявява при животозастрашаващите болести. Страхът завладява, страхът демобилизира; не контролираме повече живота си; не виждаме за какво да се хванем.
Психологическият портрет на болния от рак включва липсата на контрол върху собствения живот: присъдата е изречена, болният може единствено да чака нейното изпълнение, без да е в състояние да направи каквото и да е. Но има оцеляващи раково болни, които се отличават по това, че запазват чувството за контрол върху собствения си живот. Това са воините.
Когато става дума за контрол, това не е контрол над ситуацията или обстоятелствата. Става дума за контрол над собствените ни реакции. Ние не винаги можем да контролираме обстоятелствата; но когато контролираме реакциите си, ние контролираме собствения си живот. В това се състои Законът за устойчивост на стреса.
Из „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ от Грег Андерсън
Прочети още:
Закон за одухотвореността
Закон за личната отговорност
Закон за единното цяло
Закон за физическата активност
Закон за умереното хранене
Закон за минималната лекарска намеса
Закон за емоционалния избор
Закон за еволюционната мотивация
Закон за човешкото достойнство
Закон „Аз печеля – Ти печелиш“
Закон „Живей Тук и Сега“
Закон за съсредоточеността
Закон за съзидателността
Закон за непрестанното развитие
Закон за мисията в живота
Закон за предназначението да служим
Закон за доброто стопанисване
Закон за прошката
Закон за благодарността
Закон за вътрешния мир
Закон за безусловната любов
