1. Страданието е възможност, която съдбата ти предоставя – да се научиш на твърдост, да можеш да запазиш самообладание пред лицето на опасности и изпитания.
2. За да израсне и да облагороди духа си, човек трябва да преживее някакво изпитание, лишение или разочарование. Така той получава различни уроци. Всеки трябва да бъде пречистен.
3. Начинът да преодолееш тъгата и скръбта, завладели те вследствие на тежка загуба, е да ги използваш като мотивация и да откриеш по-дълбокия смисъл на случващото се.
5. С духовното си израстване можеш да приемаш всичко, което се случва с теб. Приемаш го не като резултат на това, че си бил грешен, че си виновен за случилото се – то просто е част от тъканта на живота. В живота има моменти на безизходица и неудовлетвореност. Въпросът е не „Как да ги избегна?“, а „Как да ги използвам като нещо положително?“
6. Болката е неизбежна, страданието е по избор.
7. Винаги поддържай ума радостен. Когато си радостен и щастлив на умствено ниво, физическата болка няма особено значение. Но ако няма радост или щастие на мисловно ниво, ако има твърде много тревоги и страх, тогава дори физическите удобства и удоволствия няма да успокоят вътрешния ти дискомфорт.
8. Когато откриваме повече радост, можем да се изправим срещу страданието по начин, който ни облагородява, вместо да оставаме с горчивина в душите. Минаваме през трудностите, без сърцата ни да се вкаменят. Минаваме през сърдечните терзания, без да бъдем сломени.
9. Можем да излекуваме собствените болки като се обърнем към болките на другите. Когато мислим за това как да облекчим чуждото страдание, нашето собствено страдание отслабва.
10. Ставаме по-добри, когато добротата ни е подложена на изпитание.
11. Враговете ни са „нашите най-ценни духовни учители“, защото те ни помагат да развием духовната си сила и да останем невъзмутими дори когато се изправим пред трагедия.
12. Каквото и да ти поднася животът, можеш да отвърнеш с радост. Радостта е щастието, което не зависи от това, което се случва. Тя е благодарственият отговор на възможността, която животът ти предлага в този момент.
13. Някаква доза страдание е необходима част от живота – без него няма как в нас да се роди състрадание.
14. Нищо хубаво не се появява на тоя свят без известна доза болка, разочарование и страдание. Това е в природата на нещата. Така е устроена Вселената. Както майките знаят, че ще изпитат огромна болка при раждането. Но я приемат. И дори след най-болезненото раждане, след като бебето се роди, радостта е неизмерима. Едно от невероятните неща е, че радостта може да се породи толкова бързо дори от страданието.
15. Не трябва да се чувстваме виновни, когато изпитваме болка. Боли те и просто трябва да признаеш, че боли. Но в действителност дори посред силна болка, може да усетиш нежността и вниманието на хората, които се грижат за теб.
Източник: gnezdoto.net
