Това, което търсиш, търси теб – мъдростта на Руми

♥ Роден си с крила, защо предпочиташ да пропълзиш през живота?

♥ Ако чашата ни е малка, нямаме право да обвиняваме морето.

♥ Когато правиш нещата от душа, чувстваш една река да тече през теб, една радост.

♥ Не тъжи. Всичко, което си изгубил, се връща при теб под друга форма.

♥ Опитайте се да не се съпротивлявате на промените, които идват по пътя ви. Вместо това, нека животът да живее чрез вас. И не се притеснявайте, че животът ви се обръща с главата надолу. Откъде знаете, че това, с което сте свикнали, е по-добро от това, което ще дойде?

♥ Там, където има руини, има и надежда за съкровище.

♥ Ако думите идват от сърцето, те ще влязат в сърцето.

♥ Тишината е езикът на Бога, всичко останало е лош превод.

♥ Всичко във Вселената се намира вътре в теб. Искай от себе си.

♥ Преди книгите да се опитаме да прочетем себе си.

♥ Зърната зоб, които слагаш в капана, не са проява на щедрост.

♥ Душичке моя, каквото се отнасяше до вчерашния ден, си отиде с него. Днес трябва да се каже нещо ново.

♥ Ако искаш винаги да светиш като ден, тогава изгори онази своя част, която прилича на нощ.

♥ Ако душата ти не е радостна, когато очите ти са отворени, знай, че е затворено окото в сърцето ти. Отвори го.

♥ Причината за всяка грижа е някакво лошо действие. Лошотията се дължи на твоите действия, а не на съдбата ти.

♥ Който има по-голяма амбиция, той понася и по-тежка рана.

♥ Красавецо, недей да удряш по огледалото, когато видиш в него собствения си грозен нрав.

♥ Един ден човекът попитал Бог:

♥ Ако птичка, чиито крила още не са се развили, се опита да лети, ще се превърне в залък за всяка кръвожадна котка.

♥ Ако прозорецът ти към света е мръсен, то и моите цветя ще ти се видят кални.

♥ Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното.

♥ Лъкът се зарежда само с прави стрели, а лъкът на самолюбието ти, напротив, има криви стрели.

♥ Когато себичността дойде, Бог си отива.

♥ Когато прегърнеш болката, тя се превръща в радост. 

♥ Има надежда след отчаянието и много слънца след тъмнината.

♥ Малките герои побеждават своите врагове. Големите герои побеждават себе си.

♥ Много от грешките, които виждаш у другите, са собствените ти грешки, отразени обратно към теб. В действителност, ти жигосваш и обвиняваш себе си.

♥ Търси лекарството за болестта в привичките на болния.

♥ Видяхме толкова хора без дрехи на гърба си. Видяхме толкова дрехи без хора вътре в тях.

♥ Онзи, който търси нещо, ако ще да действа бавно, ако иска да е бърз, в края на краищата ще открие търсеното… Макар да си болен, немощен или заспал, върви право към онова, което търсиш, пожелай го.

♥ Потрудете се за всяко свое желание, работете, защото е нужно да положите страдание за него.

♥ Щом човек е доволен, значи е зарадвал някого, ако е разтревожен, значи е натъжил някого.

♥ Ако търсиш подслон за душата, значи си душа;
ако дириш парче хляб, си хляб;
ако търсиш капка вода, си вода;
ако си по дирите на жестокостта, си тиранин;
ако дириш любов, си влюбен.
Ти си онова, което жадува душата ти.

♥ Бъди силен, без да проявяваш насилие,
бъди мек, без да показваш слабост.

♥ Повечето хора са канибали, не се подлъгвай по техните поздрави.

♥ Ако не разбираш красотата на сърцето ми, не поглеждай към моето лице, защото всичко, което виждат очите ни, е преходно.

♥ Една свещ не губи нищо от светлината си, ако запали друга свещ.

♥ Светът е планина и нашите действия са викове, които ехото връща към нас.

♥ Животът поставя пред нас различни видове храна, за да се види какви животни сме.

♥ Бъди нащрек! Спри да изричаш „утре“. Много „утре“ са идвали и са отминавали. Ако не внимаваш, времето за сеене ще изтече.

♥ Дори да нямаш нечий недостатък, може би по-късно в живота си ще развиеш този недостатък. Помисли върху това!

♥ Един знаещ човек е знаещ поради любовта в сърцето си, а не заради бялата си брада.

♥ Не ще спечелиш сърцето на Възлюбления, ако не пожертваш главата си.

♥ Събуди се!

Този свят, за който мечтаеш,
не съдържа в себе си  нищо,
от което да се страхуваш.

*Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми (1207- 1273) е персийски поет и суфистки мистик. „Мевляна“ всъщност значи водач. На своите ученици Руми преподавал философия, религия, право. Пишел и стихове.

Роден е на 30 Септември, 1207 г. в град Балгх, днешен Афганистан, тогава Източна Персия. Баща му е известен за времето си учен и мистик, който предава на сина си натрупаните знания и опит. Семейството напуска родния град Балгх, заради нашествията на Чингиз хан и се отправя на дълго пътешествие през Багдад, Мека, Медина и Дамаск. След 10-годишно странстване семейството се установява в Анадола, наричан тогава Рум – оттук и името „Руми“, с което по-късно синът Джалал ад-Дин Мохамед Балгхи става известен в мюсюлманския свят и извън него. Установяват се в Коня, където бащата създава мюсюлманско духовно училище (медресе). Градът тогава е един от големите духовни центрове на мюсюлманството, а не само столица на селджукските турци. Едва навършил 18 години, по настояване на баща си, Руми се жени и година по-късно има син. На 40 години достига материалния връх на живота си и има всичко – пари, голям дом, богатство и слава…и разбира (разбива) тяхната илюзия с дълбоките си духовни проповеди. Заради авторитета си Руми е наречен Мевляна – водач.
Великият мистик и търсач на Божествената Любов, обобщава живота си по следния начин: „3 думи само: Животът ми събран е в тях: Бях суров! Бях изпечен! Изгорях!