Имало едно време една жена, която имала четирима мъже.
Жената обичала четвъртия си мъж най-много. Обличала го със скъпи дрехи, хранела го с най-добрите деликатеси. Давала му винаги от най-доброто. Третият също много го обичала. Била винаги до него, но въпреки това, се бояла, че един ден той ще я остави заради друга. Обичала също и втория. Той й бил верен приятел, мил, внимателен и търпелив с нея. Винаги, когато жената била изправена пред проблем, тя можела да се опре на него. Той й помагал да премине през всички трудности на живота. Първият й мъж бил лоялен и я обичал силно. Въпреки това, тя не го обичала и почти не го забелязвала.
Един ден жената се разболяла. Оставало й още съвсем малко да живее. Тогава тя се замислила върху живота си и си казала: Аз вече имам четирима мъже, но когато умра, ще остана сама. Обърнала се към четвъртия си мъж:
– Обичах те най-много, дарих те с най-красивите дрехи и положих големи грижи за теб. Сега, когато съм на смъртен одър, те моля да ме последваш в смъртта и да не ме оставяш сама?
– Няма начин! – отговорил четвъртият. И си тръгнал, без да каже и дума повече.
Отговорът му пронизал сърцето й като остър нож. Жената се обърнала към третия мъж:
– Обичах те през целия си живот. Сега, когато умирам, ела с мен, за да не съм сама?
– Не! – отговорил третият. – Животът е твърде хубав! Когато умреш, аз ще се оженя за някоя друга!
Сърцето й било разбито. Потърсила втория мъж и му отправила същата молба:
– Винаги си ми помагал, винаги си бил до мен. Когато умра, ще дойдеш ли с мен, за да не съм сама?
-Съжалявам, не мога да ти помогна този път! – отговорил вторият. Най-много да вървя до теб и да те изпроводя до гроба ти.
Отговорът му я ударил като гръм. Тогава един глас се обадил:
– Аз ще дойда с теб. Ще те следвам, където и да отидеш.
Жената погледнала нагоре и там стоял първият й мъж. Силно опечалена, жената казала:
– Защо не се грижех за теб, когато имах този шанс!
Притча
Всъщност, ние всички имаме по четирима спътника в Живота: Четвъртият ни спътник е тялото. Без значение колко време и усилия полагаме. Един ден то ще остарее и ще ни остави.
Третият ни спътник е богатството. Когато умрем, то ще отиде при други хора.
Вторият е семейството и приятелите. Без значение колко много пъти те са били до нас. В края на пътя, те могат просто да стоят до нас.
Първият е духът. Често го пренебрегваме. Преследвайки богатство, власт и удоволствия. Въпреки това, духът е единственият, който ще ни последва винаги.
Погрижи се за него Сега. Защото той е част от теб и ще е с теб.
