Не отминавай никое „обичам те“,
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния,
от неродена светлина изтича.
Не отминавай никое „обичам те“,
защото, ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.
Изостряй своя слух – да го дочуваш.
Със всички свои сетива улавяй
блуждаещият знак на всеотдайност…
А ако ехо в теб не се събуди?
Отново се поспри, не отминавай:
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро, до насита.
И после в сънища да те извайват.
Николай Христозов
