В тази статия ще откриете няколко стратегии, чрез които ще помогнете на детето да изгражда правилни речеви навици.
Говорете на детето – важно е, дори преди детето да е проговорило възрастните и децата, които са около него да му говорят. Например: като обясняват какво правят заедно – „Време е за обяда на Адам, нали?” или какво се случва – „Прекрасно и слънчево е навън.”, „Мама ще дойде скоро.” Помнете, че трябва да оставяте паузи, за да може детето да отговори.
Използване на гримаса за придаване на смисъла – децата може да не разбират думите, но обикновено възприемат смисъла, ако се използва ясна гримаса. Например: ако детето вземе малко почва от градината и реши да я опита на вкус, може да му я вземете, казвайки „гадно” или нещо в този смисъл. То може и да не знае смисъла на думата. Ако в същото време направите гримаса и покажете лошия вкус на почвата, детето ще ви разбере доста ясно. Повечето родители правят това съвсем естествено, докато разговарят с децата.
Четене и разказване на истории – четете и разказвайте бавно и вдъхновено интересни истории и приказки на детето. Провокирайте го да повтаря със свои думи това, което е чуло или видяло.
Социални контакти. Предоставяйте на детето възможността да слуша разговори и да се среща с нови хора.
Език и други области на развитие.
Способността на детето да комуникира и да използва езика ефективно е ключов фактор за успешно развитие в много области.
Езикът има особено тясна връзка с интелектуалното развитие и е главният инструмент, чрез който сме способни да развием процеса на мислене. Например, ние използваме думи, за да ни помогнат да запомним и по-късно да възстановим спомени и друга информация.
Спомените и мислите на всеки един биха били малко различни.
Помислете за „слънчева светлина” – какви спомени и мисли извиква у вас? Когато зададохме този въпрос на група студенти, техните отговори включваха:
– топлина
– светлина
– ваканцията ми в Кипър
– лято
– една тениска, която имам със слънчев мотив
– цветя
Това е добър пример за начина, по който думите ни помагат и служат като средство да организираме и възпроизведем нашите мисли и спомени.
Ние също сме склонни да използваме мислено думите, за да направляваме и планираме нашите действия. Например: „Ще оставя тези в библиотеката и след това ще посетя супермаркета.”
Логично е, че децата с определени затруднения в комуникативните умения или тези с беден речник ще срещнат трудности да развият умението да мислят или да усвоят нови концепции.
Комуникативните умения са от първостепенно значение, когато децата искат да изразят ясно себе си или да разберат другите. От това следва, че има тясна връзка между езика и комуникативните умения и развитието на социални умения. Хората, които изпитват трудности в комуникацията трудно се справят със ситуации и срещат повече трудности в изграждането на взаимоотношения с други хора.
Как да сме добри в комуникацията
Ефективното използване на езика включва много повече от просто научаване на думите – детето трябва също да усвои доста умения, свързани с говора и комуникацията, като това да разбира как се води разговор. Известни са като прагматични умения.
Прагматичните умения започват да се развиват още в най-ранните седмици от живота. С бебетата се инициира комуникативен обмен и невербален „разговор”.
Прагматичните умения включват:
1. да знаеш, че трябва да отговориш, когато ти е зададен въпрос;
2. да можеш да участваш в разговор и да го поддържаш;
3. възможността да забелязваш и да отговаряш на невербалните аспекти на езика;
4. съзнаването, че трябва да предадеш смисъла на разговора, за да бъдеш разбран напълно;
5. да знаеш какви думи или какъв вид изречение да използваш, когато започваш разговор или когато отговаряш на нещо, което някой е казал;
6. способността да поддържаш темата;
7. способността да поддържаш подходящ контакт с очите, без да се взираш прекалено и без да рееш поглед встрани по време на разговор;
8. способността да определиш как да говориш или да се държиш с различни хора и в различни ситуации.
Много ежедневни дейности могат да бъдат използвани, за да стимулираме езиковото развитие при децата – например по време на хранене или работа в групи. Родителите и възпитателите трябва да търсят възможности, за да помогнат на децата да развият езика. Това може да включва:
– задаване на въпроси
– слушане
– научаване на нови думи
– говорене
Справяне с грешките
Малките деца правят много грешки в речта си. Често използват неправилна граматика или не изговарят правилно думите, защото срещат трудности да изговорят правилно някои звуци. Заменят правилния звук с по-лесен за изговаряне. Тези затруднения обикновено отшумяват на 5 или 6 годишна възраст.
Много е важно да подходите позитивно при такива грешки, за да повишите вярата на детето в собствените способности. Избягвайте директното поправяне на грешките. Показвайте на детето, че разбирате какво се опитва да каже и същевременно го учете как да произнесе думата правилно. Например:
Дете: „тиния”
По-добре да отговорите с „Да! Чиния, чиния.” отколкото с „Не, не тиния – чиния.”
При по-големите деца също помага да отговорите с думата произнесена правилно. Така възприемат посланието, но не се чувстват критикувани. Това може да е ключът за добра комуникация между вас.
Дете: „Трябва да направя тая домашна за утре.”
Възрастен: „Трябва да направиш това домашно за утре? Добре.”
Някои деца са толкова нетърпеливи да изстрелят думите или имат толкова много да кажат, че се запъват на някои думи. Родителите може да се притеснят, че детето развива заекване, но обикновено това е само временно явление срещано при много деца и постепенно се израства. Това не е истинско заекване. Може да прерасне в проблем, ако родителите или възпитателите направят голям проблем от това и се опитват да коригират речта на детето. В този случай то губи увереност в себе си и може да се предизвика истински проблем със заекване. На този етап може да се наложи помощ от логопед.
Забавено езиково развитие
Децата може да имат проблеми да проговорят по няколко причини, включително:
– генетично – може би и родителите на детето са проговорили по-късно
– той или тя може би са се концентрирали в развитие в други аспекти, като учене да се ходи, например.
– не се обръща достатъчно индивидуално внимание от страна на възрастните
– децата се учат да говорят по-скоро от възрастните, а не от децата. Това може да е проблем в големи семейства или там, където има близнаци или малки деца, които са близки по възраст
– липса на насърчаване
– глухота – Едно дете не може да се научи да говори, ако не чува думите изречени от другите хора. Също така трябва да могат да чуват себе си, за да могат да подобрят собствения си изговор. Интересното е, че през първата година напълно глухите бебета гукат и се държат по същия начин, както и другите, но спират след няколко месеца. Това е може би, защото не могат да се чуят и по този начин губят интерес да го правят.
Много важно е да се открие глухотата в една ранна възраст, защото колкото по-рано едно дете получи помощ, толкова по-добре. Родителите и възпитателите са в идеална позиция, за да забележат, ако нещо не е наред със слуха. Подобни проблеми често се откриват и на рутинните прегледи, извършвани през първата година.
Автор: Линда Полит
Превод: Анвесана
Източник: http://www.articlesbase.com/parenting-articles/encouraging-childrens-language-development-177673.html
