„Ако искаш да си щастлив цял живот,
помогни на следващото поколение.“ – Китайска поговорка
Търсенето на лично благополучие без ангажимент за благополучието на всички и на цялата Вселена е илюзия.
Ние не сме сами. Хората от нашата планета са взаимозависими във всяко отношение.
В това се състои Законът за доброто стопанисване и той ни кара да разберем взаимозависимостта на всичко. Всяко нещо, което вършим, има последствия – добри или лоши, както за нашето благополучие, така и за благополучието на цялата земя. Той ни приканва да живеем така, че да зачитаме и другите.
Последствията от спазването или неспазването на този закон са огромни, а прилагането му е и просто, и сложно, тъй като той ни приканва да правим не какво да е, а да пробуждаме съвестта си, за да разберем как сме свързани с всичко, което ни заобикаля.
В действителност ние нищо не притежаваме. Временно сме на тази земя и само сме ползватели на неща, които са много по-дълговечни от нас. Нищо не е наше в абсолютния смисъл на думата. Дори собствената ни кола не е наша: ние я ползваме известно време, после я продаваме и тя преминава в ръцете на друг, който също си мисли, че я притежава. Можем да живеем в къщата си цял живот. Може тя да се ползва от няколко поколения от семейството. После – рано или късно – ще премине в други ръце или ще бъде съборена. Нищо не е вечно; нищо не е на никого.
Понятието за собственост издребнява на фона на доброто стопанисване. Доброто стопанисване е идея, при която се набляга на отговорността на всеки един от нас да оставим този свят по-добър, отколкото сме го заварили или наследили.
Старата мъдрост: „Яж, пий и се весели“ вече не върши работа. Сега е на дневен ред: „Яж, пий и се весели, като използваш мъдро ограничените природни ресурси.“
Но понятието „околна среда“ включва не само природата. „Околни“ са ни семейството, съседите, училището, фирмата, държавата… Законът за доброто стопанисване изисква промяна на ценностната ни система. Когато съчетаем Закона за доброто стопанисване със Закона за личната отговорност, нашите дребни житейски действия ще създадат енергия, която ще повлияе не само на нашето благополучие, но и на благополучието на земята.
Всяко нещо, което вършим, има въздействие върху всичко останало.
Законът за доброто стопанисване изисква от нас да осмисляме в перспектива решенията си, преди да пристъпим към изпълнението им. Законът изисква от нас да предприемаме действия, замисляйки се за другите и дори – за идните поколения. За съжаление, философията на Луи ХІV: „След мен и потоп“, е философия и на много наши съвременници.
Законът за доброто стопанисване не е лукс, той е необходимост. Ние сме тук, за да оставим планетата в по-добро състояние, отколкото сме я заварили. И това важи в еднаква степен както за въздуха, водата и горите, така и за икономиката, образованието или атмосферата в отделното семейство. Защото следващите поколения се учат от нас и дали светът ще върви нагоре или надолу, зависи от това, което всеки един от нас прави Тук и Сега.
Из „22 неоспорими закона на съвършеното здраве“ от Грег Андерсън
Прочети още:
Закон за одухотвореността
Закон за личната отговорност
Закон за единното цяло
Закон за физическата активност
Закон за умереното хранене
Закон за минималната лекарска намеса
Закон за устойчивост на стреса
Закон за емоционалния избор
Закон за еволюционната мотивация
Закон за човешкото достойнство
Закон „Аз печеля – Ти печелиш“
Закон „Живей Тук и Сега“
Закон за съсредоточеността
Закон за съзидателността
Закон за непрестанното развитие
Закон за мисията в живота
Закон за предназначението да служим
Закон за прошката
Закон за благодарността
Закон за вътрешния мир
Закон за безусловната любов
