Не съм дете, но вярвам в чудеса,
животът ни не е ли цяло чудо?
Безкрайните и сини небеса,
сърцата ни, които бият лудо?
Не са ли чудо нежните цветя,
които аромата си даряват ?
Градините и китните поля,
които с красотата си пленяват?
Не е ли чудо слънцето над нас,
със изгревът отново да живееш?
Блестящите звезди във нощен час,
със лунна светлина да се облееш?
Не е ли чудо синьото море
и нежната прегръдка на вълните?
Усмивката на нечие лице
и сълзите от щастие в очите?
Не е ли чудо даже любовта,
да я получиш и да я дадеш ?
За теб да бъде всичко на света
и с нея нов живот да създадеш.
Те стават във сърцето и в душата,
безброй са чудесата на света
щом можеш да откриваш красотата,
да я откриваш в малките неща.
Свилена Димитрова
