Ако някога времето спре,
Ей така, сякаш иска отсрочка
Ще намерим ли сили със теб
Всички стари вини да прескочим?
Или слънцето, просто така,
в моите длани реши да замръкне –
като сън. И остане в нощта…
Как от мен и съня ми ще тръгнеш?
От звездите с любовни очи,
Дето ярко блестят като живи.
Само миг тук до мен остани,
Те за нас тази нощ са красиви.
Знам, ти също сънуваш смутен.
С всеки дъжд искаш пак да съм твоя.
Да съм котвата в трудния ден
И вълна, дето ражда прибоя.
Да съм сетната жива мечта,
Дето лудо вали под луната.
А когато със теб сме сами,
Често вятърът брули листата.
Но и той бързо тук ще се спре,
ей така, сякаш иска отсрочка.
Ще намерим ли сили със теб
този сън отначало да почнем?
Йорданка Господинова
