Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново.
Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми.
И дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми.
Ще обичам светлината, защото ми показва пътя.
И тъмнината ще обичам, защото показва звездите.
Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми.
И тъгата ще понасям с търпение, защото отваря душата ми.
Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.
Днес ще живея така, сякаш е последният ми ден. А какво да правя с този последен ценен ден, останал в мое владение? Първо ще запечатам жизнения резервоар, така че върху пясъка да не се разпилее нито капка. Няма да изгубя минута за оплакване на вчерашни несполуки, поражения и душевни болки — защо да упорствам напразно?
Днес ще бъда господар на емоциите си. Приливите настъпват и се оттеглят. Зимата си отива и идва лятото. Лятото отминава и студът се увеличава. Слънцето изгрява и залязва. Има пълнолуние и новолуние. Птиците долитат и отлитат. Цветята цъфтят и вехнат. Семената се сеят; реколтите се прибират. Цялата природа е кръговрат от настроения, а аз съм част от нея, така че настроението ми ще се повишава и понижава.
Ще действам сега.
Отсега нататък ще помня урока за светулката, която отдава от светлината си само, когато лети, само когато е в движение. Ще стана светулка и блясъкът ми ще се вижда дори и през деня, въпреки слънцето.
Нека другите приличат на пеперудите, горди с крилата си, но жизнено зависими от великодушието на цветята. Аз ще приличам на светулката и светлината ми ще озарява света.
из книгата „Най-великият търговец“, Мандино
