Истинската любов е Божествен дар, но ако някой ви каже, че е лесна, значи никога не я е срещал. Много любов и вяра е нужна, за да живееш със сродната си душа. Човек, познаващ както най-прекрасните ти качества, така и най-дълбоките кътчета на душата ти.
Има мигове, в които не си сигурен дали ти се познаваш по-добре или той чувства страни от теб, за които дори сам пред себе си е трудно да признаеш.
Конфликтът между половете идва не толкова от жажда за надмощие, колкото се поражда от липсата на пълно доверие. Страховете и чувството за самосъхранение понякога ни карат да заемем позата и ролята на силния, за да прикрием ранимостта си. Има моменти, в които е толкова трудно да останеш наистина гол – дори пред най-близкия си човек.
„Трудно ми е да повярвам, че можеш да разбереш, да приемеш, да не осъждаш и да оцениш това, че ще разтворя пред теб и най-дълбоките си тайни.“
Недоверието не е ли всъщност страх, да не изгубим идентичността си, своето Аз, уникалността си – разкривайки се целия и напълно. За единия може да е трудно да се раздели със своето островче, на което се крие понякога – със съкровища, болки и радости, които са си само негови. Другият пък може да жадува за липса на граници и пълна отдаденост.
Който и път да изберем, за да се справим – силата да се наложим не е част от уравнението и мястото на срещата е някъде по средата. От която и страна да сме – трябва да се доверим напълно на човека до себе си. Това е единственият начин и колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-скоро ще научим този урок и няма да ни се налага да преминаваме през него отново и отново.
Струва ти се прекалено трудно? Точно тук е мястото на силата. Но не силата да отстояваш или постигаш, а силата да обичаш.
Донован Силвърстийн
