Живял някога един човек и както следва – дошло време и умрял. След това видял себе си отгоре и много се изненадал. Тялото му лежало на леглото, а на него му останала само душата. Голичка, напълно прозрачна, така че всичко можело да се види през нея.
Човекът много се разтроил – без тяло му било толкова неприятно, някак неуютно. Всичките му спомени се връщали, виждали се, подобно на цветни рибки, които плували в душата му.
Сред тях имало много приятни и красиви, към които поискал отново да се върне. Но имало и такива, от които му станало неприятно и страшно.
Той се опитал да се отърси от грозните, но така и не успял. Тогава се помъчил отгоре да постави по-хубавите и симпатичните, а останалите да потисне.
И поел по указания му път.
Бог го погледнал мимоходом, но нищо не му казал. Човекът решил, че Бог не е забелязал другите му спомени, зарадвал се и се отправил към Рая, още повече, че Бог не затворил вратите пред него.
Минало време, даже е трудно да се каже колко, защото времето там, където се намирал той, вървяло по друг начин, не както тук на Земята.
И човекът се върнал назад към Бог, а той го попитал: „Защо се върна, нали аз не затворих вратите на Рая пред теб?“.
Човекът отговорил: „Господи, не се чувствам добре в този Рай. Страхувам се да направя и крачка. Хубавото в душата ми е малко и не може да прикрие всичките натрупани глупости, насъбрали се в нея. Притеснявам се, че всички ще видят всъщност колко съм лош.“
Господ му от върнал: „Какво искаш от мен?“.
Човекът изстенал: „Ти си велик и всемогъщ. Аз зная, че ти видя моите грехове, а защо не се опита да ме спреш?“.
Господ му казал: „Защото съм създал само Рая, Ада всеки сам носи в себе си“.
Човекът продължил: „Смили се над мен и махни всички лоши спомени от душата ми!“ .
Бог бил милосърден и му отвърнал: „Очаквах от теб друга молба, но ще изпълня тази, която ти поиска!“
И така човекът забравил за предателствата, но така изгубил и спомените за любовта, забравил за паденията, но вече не си спомнял и за изкачените върхове. Душата му била празна и готова пак да се роди…
