Луната изплува със ясно лице
и злато изля над земята –
красива, блестяща, с туптящо сърце
загреба с ръце в тъмнината.
Приседна на лодчица сребърна в миг,
невидим слуга я понесе,
проблесна от радост прекрасният лик
и звезден се шепот разнесе.
Луната заплува в безкрайната шир,
в море от прекрасни дантели –
високо в небето, в спокойство и мир,
далеч – сред зведиците бели.
Петя Дубарова
