Превод: Марияна Стракова
От Ралф Уолдо Емерсън*
ღ Всеки човек има своето призвание. Талантът е призвание. Има една посока, в която цялото пространство е открито пред него. Той притежава способности, които безмълвно го приканват нататък към неспирно усилие. Той няма съперник. Защото, колкото по-искрено се опира върху своите способности, толкова повече ще се различава неговата работа от работата на всекиго другиго.
ღ Ние толкова повече обичаме хората, колкото повече те са импулсивни и спонтанни. Колкото по-малко мисли или знае човек за своите добродетели, толкова повече го харесваме. Един велик човек не знае, че е велик. Трябва да минат едно или две столетия, та този факт да се прояви. Това което прави, той го прави, защото така трябва.
ღ Онова, което привлича моето внимание, го получава също така, както аз отивам при човека, който хлопа на моята врата, докато хиляди други хора, не по-малко стойностни, минават покрай нея, хора на които аз не обръщам внимание.
ღ Онова, което сърцето ти смята за велико, е наистина велико. Онова ударение, което поставя душата е винаги правилно.
ღ Никой не може да научи онова, за чието научаване не е подготвен, колкото и близо да е то до неговия поглед. Бог все ни предпазва от идеи, за които не сме готови. Очите ни остават затворени за неща, които са пред нас, докато не дойде часът, когато умът е съзрял.
ღ Начинът на говорене и писане, който никога няма да излезе от мода, е да се говори и пише искрено. Достойни да станат публично достояние са само онези мисли, до които сте достигнали, опитвайки да задоволите собственото си любопитство.
ღ Характерът на човекът постоянно се себепроявява. Дори най-мимолетните дела и думи, самият начин, да се върши нещо, съкровените желания – всички те изразяват характера. Когато действате, когато стоите неподвижно, дори когато спите – показвате вашият характер. Човек минава за онова което струва. Онова, което той е, се отпечатва с искрящи знаци върху неговото лице, върху неговата фигура, върху неговата съдба. Прикриването не му дава нищо, нито самохвалството. Нашият поглед, нашите усмивки, начинът, по който поздравяваме или подаваме ръка, съдържат самопризнание. Ако не искате да стане известно нещо, което сте направили, никога не го правете.
ღ Нищо в крайна сметка не е свещено, освен цялостта на собственото ни съзнание. Щом оправдаеш себе си пред себе си, ще получиш одобрението и на света.
ღ Човекът не живее в настоящето, а с поглед обърнат назад, оплаква миналото, или нехаейки за богатствата, които го заобикалят, се повдига на пръсти да прозре бъдещето. Той не може да бъде щастлив и силен, докато също като природата, не заживее в настоящето, над времето.
ღ Само животът има смисъл, не и изживяното. Светът мрази истината, че душата израства; защото тази истина завинаги омаловажава миналото, превръща цялото богатство в бедност, цялата слава в срам, обърква светеца с измамника, отхвърля еднакво Иисус и Юда.
ღ Понякога сякаш целият свят е в заговор да ви натрапва нещо незначително. Онази способност, която хората имат да ми досаждат, аз им я предоставям чрез слабохарактерно любопитство. Никой не може да се доближи до мен, ако аз не му позволя.
ღ Недоволството е липса на вяра в самия себе си: то е слабост на волята. Нашето съчувствие е също така недостойно. Ние отиваме при онези, които глупаво хлипат, сядаме при тях и заплакваме за компания, вместо да ги заредим с истина и здраве чрез груби електрични шокове, връщайки ги отново при техният собствен разум.
Онзи човек, който сам си помага, винаги е драг на боговете и хората. За него всички врати са широко отворени. Нашата любов се насочва към него и го обгръща, защото той няма нужда от нея.
ღ В живота на всеки образован човек идва време, когато той стига до заключението, че завистта е невежество, че имитацията е самоубийство, че човек трябва да се приеме – за добро или зло – такъв, какъвто е…. Добродетелите са по-скоро изключение, отколкото правило…. Моят живот си е за мен самия, той не е спектакъл. Няма разлика дали върша или се въздържам от действия, считани за прекрасни. Смело кажете това, което си мислите още сега, а утре смело кажете онова, което ще си помислите утре, дори да е в противоречие с днешното.
„А, но няма ли да бъдем погрешно разбрани?“ Толкова ли е лошо, питам аз, да бъдете разбрани погрешно? Питагор е бил разбиран погрешно, и Сократ, и Исус, и Коперник, и Нютон. И всеки чист и мъдър дух. Да бъдеш велик, означава да бъдеш погрешно разбран….
ღ Вярвай в себе си – всяко сърце вибрира при звука на тази метална струна. Приеми мястото, отредено за теб от божественото провидение, приеми връзките между събитията…. Гласовете, които чуваме в самота, затихват, щом навлезем в света.
ღ Обществото навсякъде е в заговор срещу човечеството в лицето на всеки един от членовете му. Обществото е акционерно дружество, в което участниците се договарят, с цел осигуряване хляба на всеки акционер, да подчинят свободата и културата на интереса. Най-търсената добродетел се оказва конформизмът. А конформизмът не търпи реалности и съзидатели, той предпочита имена и навици…. Великият човек е този, който и насред тълпата запазва своята независимост и самота.
* Ралф Уолдо Емерсън (1803–1882) е американски философ, преподавател, есеист и поет, основоположник на движението трансцендентализъм, посветил живота си на борбата за утвърждаване на индивидуална свобода. Работата на Емерсън и неговата личност оказват огромно влияние на мислители, писатели и поети на неговото време. Негов ученик и сподвижник е Хенри Дейвид Торо. На Ралф Емерсън е и фразата “Адвокат на Дявола”, която остава завинаги в американския речник.
