Все по-често родители, чиито деца срещат трудности в училище, си задават въпроса „Дали детето ми няма дислексия? Умен е, но не може да се справя с училището. Трудно чете, пише с много грешки, вниманието му е много нестабилно… Как да разбера? Към кого да се обърна? Как да му помогна?”
Терминът „дислексия” започна да се прокрадва в публичното пространство през последните няколко години. Но смисълът му е все още доста мъгляв за мнозина.
Думата „дислексия” означава затруднения с думите или езика и често се използва по отношение на деца или възрастни, чиято очевидна интелигентност противоречи на трудностите, които срещат при четене и писане.
Кой открива и създава понятието дислексия?
Понятието е въведено от немския офталмолог Р. Берлин през 1884 г. и се състои от гръцките думи dys – “болен” или “труден”, и lexis – “дума”. С годините понятието се разширява. През 1895 г. друг офталмолог, Джеймс Хиншелууд от Глазгоу, нарича същото явление “вродена словесна слепота”.
“Дислексия” е първият и основен термин, използван, за да бъдат назовани най-различни проблеми, свързани с овладяването на учебния процес. Първоначално изследователите са смятали, че хората с дислексия имат някакъв вид мозъчно или неврологично увреждане, или вродена дисфункция, която възпрепятства нормалния умствен процес при овладяване най-вече на четенето и писането.
В края на 20-те години на ХХ век д-р Самуел Т. Ортън дава ново определение на дислексията като за “разменени /пресичащи се/ функции на двете полукълба на мозъка”, но много скоро той самият се отказва от тази теория и предлага нова, според която дислексията се дължи на “смесване на функциите на мозъчните полукълба”. Това означава, че понякога дясното полукълбо извършва дейности, присъщи на лявото, и обратно.
Какво е дислексията днес?
Обикновено дислексията се свързва с проблеми с четенето, писането и математиката, които детето има в училище; с факта, че дислектиците виждат буквите разместени или обърнати с краката нагоре; или с това, че бавно и трудно усвояват учебния материал. Но трудностите в училище, са само част от проявленията на това състояние.
В историята на човечеството има десетки велики личности – учени, писатели, художници, артисти, спортисти, които са били с дислексия. Според Рон Дейвис (автор на една от най-успешните програми за преодоляване на трудностите, породени от дислексията), гениалността на известните дислектици се е проявила не въпреки дислексията, както смятат някои, а благодарение на нея.
Всеки случай на дислексия е различен и няма двама души, които да развият абсолютно еднакви форми на дислексия. Това, което е важно да се знае, е, че дислексията не е резултат от умствено или неврологично увреждане, нито е причинено от мозъчна малформация. Дислексията не е болест, която някой може и трябва да лекува. Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване.
Колкото по-рано бъде разпознато състоянието, толкова по-бързо и успешно могат да се преодолеят затрудненията.
Качества, присъщи на дислектиците:
– Могат да използват умствените си способности, за да променят и създават възприятия
– Изключително възприемчиви са към заобикалящата ги среда
– Много по-любопитни и любознателни са
– Мислят основно с картини, вместо с думи
– Имат изключително добре развита интуиция и са много проницателни
– Мислят и възприемат нещата многопланово като използват всичките си сетива
– Могат да преживяват мислите си като реалност
Известни личности с дислексия: Леонардо да Винчи, Ханс Кристиян Андерсен, Албърт Айнщайн, Александър Бел, Уолт Дисни, Нелсън Рокфелер, Куентин Тарантино, Том Круз, Упи Голдбърг
Автор: Даниела Бонева, Асоциация Дислексия – България
Източник: http://www.sharenobg.com/detema/disleksia_1.php
