Имало едно време една групичка от малки жабчета …
Един ден малките жабчета си организирали надбягване. Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула. Долу, около кулата, се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците.
Състезанието започнало. Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата. Чували се изказвания…
– О, пътят е толкoва труден! Те никога няма да достигнат върха.
– Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!
Малките слабички жабчета започнали да се отказват едно по едно. Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре. Тълпата продължавала да крещи..
– Толкова е трудно!!! Никой няма да успее!
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали … Но едно продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре … Не се предавало!
На самия край всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче, което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха!
Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как е намерило силата, за да достигне целта? Оказало се, че било глухо.
Запазете вярата в себе си, позитивната нагласа и силата да следвате сърцето си! Останете глухи за твърденията на всички, които ви казват, че не можете, че сега не е моментът или няма смисъл. Ние винаги знаем най-добре кога, как и защо да го направим! 😉
Винаги мислете: Аз мога да направя това!
Винаги мислете за силата, която носят думите, защото всичко, което чувате или четете, повлиява на действията ви!
