Аз съм пленителна, когато обожавам!
Аз мога да сваля с ръка и небесата,
ако с душата си душа на друг улавям…
Не са по-ласкави на пуха мек перцата.
Едва ли, като мен, жена така целува,
на своята мечта отдадена всецяло
и няма никъде – в такова крехко тяло –
сърце, което все за нежности жадува.
Умирам от любов, щом нечии ресници
усетя някой път – като криле на птици –
да пърхат в пръстите ми бели и прозрачни.
Познавам аз слова затрогващи, чудесни…
Умея да мълча, луната щом проблесне –
огромна, алена – иззад скалите мрачни.
Алфонсина Сторни
