Случвало ли ти се е някога да мълчиш, а всъщност да искаш да крещиш отвътре?
Случвало ли ти се е някога да се усмихваш, а всъщност сълзите да напират застрашително и да искаш неистово да заплачеш?
Случвало ли ти се е да си заобиколен от много хора, а всъщност да си празен отвътре и толкова сам?
Случвало ли ти се е да имаш покрив над главата си, а да се чувстваш бездомен?
Случвало ли ти се е да стоиш на едно място, а всъщност да искаш да избягаш?
Случвало ли ти се е да се примириш, а всъщност да искаш да замахнеш с ръка и да събориш целия си живот, за да го изградиш наново?
Случвало ли ти се е да вървиш, а всъщност да нямаш цел и посока, оставен единствено на течението си?
Случвало ли ти се е да имаш всичко, което си искал и пак нещо да ти липсва?
Случвало ли ти се е да имаш много приятели, а никой да не те разбира?
Случвало ли ти си е да изглеждаш силен и несломим, а да си толкова слаб и уязвим, като дете?
Случвало ли ти се е да изгаряш от болка, а да трябва да се държиш и да проявяваш сила?
Случвало ли ти се е да стоиш на кръстопът и да не виждаш правилния път за теб?
Случвало ли ти се е да имаш мечти и да се предадеш пред тях само, защото чувстваш, че нямаш повече сила да продължиш да ги следваш?
Случвало ли ти се е да изпитваш такова отчаяние, че да не виждаш светлината в тунела?
Случвало ли ти се е да искаш да изречеш куп неща, думи, вълнения и да няма кой да те чуе?
Случвало ти се е … знам …
Това не означава, че няма изход, че няма светлина.
Често в живота изживяваме такива моменти – тежки и безтегловни, безнадеждни и тягостни.
Моменти на самота и лутане, на празнина и обезвереност.
И не е вярно, че само малодушните хора изпитват и преживяват това. На всеки от нас може да се случи. Да застане на кръстопътя си и да не знае накъде да поеме и как да излезе от дупката, в която усеща, че е.
Но колкото и да ни се струва безнадеждно положението ни, всъщност накрая винаги се появява светъл лъч. Този, който разтуря облаците и дава начало на нова светлина, на нов ден, на нова надежда.
Ти не си сам.
Със сигурност има някъде някой, който мисли за теб и те чака да му се усмихнеш, да му подадеш ръка.
Със сигурност някъде има някой, който се нуждае от теб и ти си ценен със своето съществуване.
Покажи на този някой слънцето на небето и дъгата след дъжда. Нямаме време, само един живот… да изживеем… само една любов да вземем…Всичко казано в няколко думи. Нямаме чак толкова време да губим, не можем да си го позволим.
Целия свят е пред нас и ни чака.
Нека вземем най-доброто от него и да продължим. Нямаме време за отчаяности, безнадеждности и сломеност.
Имаме прекалено малко време, за да го губим в безпътици и лутания.
Да се гмурнем сега в него и да изживеем всичко очакващо ни с усмивка.
Автор: Гергана
Източник: http://www.jenite.net
