Днес за Промяната си говорим с чаровната и вдъхновяваща Юлия Каремова.
Юлия е сугестопедагог, треньор по личностно развитие и възпитаник на френската школа на Франк Никола. След завършването на Художествената академия, специалност „Изкуствознание“, следва две години „Рехабилитация“ в Медицинския колеж и заминава за Франция, където участва в последния експеримент на д-р Георги Лозанов – създателя на световнопризнатия от Юнеско метод за учене – сугестопедия. Дистанционно се подготвя сама по метода чрез музика, изкуство, театър и психологически упражнения, като за 6 седмици успява да вземе успешно изпита DELF B2. Впечатлена от ефекта на методиката, се завръща в България, където се обучава за сугестопед.
С годините разработва свой индивидуален подход, който се оказва неделим от изкуството и когнитивната психология и включва арт терапия, астропсихология и упражнения, подпомагащи увереността, освобождаването от неработещите модели и изграждането на по-добра връзка със самите себе си.
Подкрепя хората в самообучителния процес в първите по рода си експериментални групи „Сугестопедия у дома“ с българи от различни краища на света.
– Здравей, Юли! Какво е за теб Промяната? Кое чувстваш като най-голямото си постижение до момента? Разкажи ни за твоята най-вълнуваща и трансформираща промяна.
ЮК: Промяната е част от нашия свят и всъщност промяната всява страх в дълбините на нас хората. Ние имаме нуждата да бъдем свързани с една константа, в която да усещаме мир, спокойствие и опора. И точно тук идва проблемът – когато отчаяно се опитаме да я намерим в постоянно променливия ни свят, когато се вкопчим в хора, вещи и забравим за Бога. За мен промяната е част от този свят и форма на трансформация и израстване. В последните години успявам с лекота да се освобождавам от излишни вещи, работя над своите емоции и се заобиколих от сродни души.
Но този резултат дойде след няколко решаващи крачки към вътрешна трансформация, правейки осъзнат избор какво съм готова да пусна и пътят накъдето желая да поема. Стана след стигането до дъното, след момента в който след едно здравословно изпитание, стигайки до 38 кг и на ръба на живота разбрах, че имам силна воля, която неосъзнато е била впрегната за самоунищожение, а не в борба срещу болестта, както се заблуждавах. Започна етапа на приемането, обратния път към любовта навътре в мен, избора за призвание, взимането на важни решения на всички нива и резултатите не закъсняха.
А за най-голямо постижение приемам способността да се впусна смело да реализирам мечтите си, работата над мен самата и моите емоции. Това да се доверя на своята интуиция.
– Импулсивно ли променяш това, което искаш или обмисляш и плануваш дори малките крачки?
ЮК: Винаги се допитвам до своята интуиция. Когато е нужно, мога да взема и светкавични решения и действително съм далеч от колебания, но зная, че след това е важно за запретна ръкави и да работя здраво, да положа нужните усилия, а не да чакам нещо отвън да дойде. Обратното е опасно – да не взимаш с години нужните решения и да не желаеш да положиш усилия, а да смятам, че другите са ти длъжни.
– Кога откри сугестопедията и какво ти донесе тази среща? Каква промяна се разтвори в теб, в средата и живота ти като цяло?
ЮК: Попаднах на сугестопедията във Франция, където заминах покрай моя бивш съпруг. Налагаше се да науча спешно езика, а нямах възможност да запиша ускорен курс. Истината е, че имах и вътрешната съпротива да уча по онзи стандартен и мъчителен начин. Попаднах на видео с д-р Лозанов, свързах се с фондацията му в България и по-конкретно неговата близка сътрудничка Ванина. Тя ми предложи да направим експеримент да се подготвя сама у дома, тъй като самият професор Лозанов е смятал това да е бъдещето на сугестопедията. Той си замина по средата му и трябваше да събера кураж да продължа. Експеримеът бе успешен – чрез сугестопедичните закони, музика, изкуство и театър, както и с огромната вътрешна мотивация в продължение на 6 седмици се подготвих успешно сама без учител и си взех изпита по френски за материал, който стандартно се учи минимум година. Това преобърна живота ми и след година ние се завърнахме в България, където се обучихме за сугестопеди.
– Очевидно е, че „болестта на нашето време“ Ковид пандемията засегна абсолютно целият свят и всеки един от нас. Как се отрази това на твоето възприятие за света и хората? Какво е това, което ти научи от това?
ЮК: Покрай ситуацията с ковид си дадох сметка, че още в Бордо бях преживяла своя личен локдаун. Преди да направя експеримента, бях в ситуация на социална изолация, защото е известно с това, че французите не приемат лесно тези, които не говорят езика им. Бях депресирана, с много ниска вътрешна увереност и срината отвътре. Тази ситуация с ковид ме завари със съвършено нов начин на мислене 10 години по-късно в живота ми – съумях за извадя нужните поуки и точно тези промени ме доведоха да живея и в любимия ми Пловдив. Именно локдауна и общуването ми с много хора, които се оказаха в тежки ситуации, ме стимулира и вдъхнови да споделя опита си за успешно учене сам у дома, за работа с емоциите и личностното израстване.
– Кога се роди идеята за създаването на красивия ти ежедневник Agenda и с какво се отличава от другите?
ЮК: Аз си водя от години подобен дневник, където маркирам своите приоритети, цели и пътя към тяхното реализиране. Този дневник е плод на моето лично търсене, в него е включено поле за креативност, има утвърждения и целият е двуезичен, което се явява и като помагало за курсистите от моята група „Сугестопедия и английски у дома“
Най-често срещаният блокаж е перфекционизма, критичността и свръх изискванията към нас самите.
– Работата ти те среща с много и различни хора като възраст, професия, потенциал. Ти си доста интуитивна и успяваш да съвместяваш това и с астрология. Как мислиш, какви са най-често срещаните блокажи, които пречат да се разгърнем в един език или съответно в своята цел, каквато и да е тя?
ЮК: Най-често срещаният блокаж е перфекционизма, критичността и свръх изискванията към нас самите. Желанието за незабавни резултати и съответното разочарование от себе си. Основната посока, в която работим е по изграждането на здравословни навици и въвеждането на езика като част от ежедневните ни практики, но през призмата на любовта и вдъхновението. А връзката с астрологията е скрита именно в това по-добро опознаване на вътрешните ни ресурси, нашия потенциал и блокажите, които ни пречат да го изявим. Има и по-висша воля, която е изрисувана в картата на човека и пътят на хармонията минава през нейното признание и вслушване.
– Можеш ли да кажеш, че разпознаваш своята мисия и вече я следваш? Каква мислиш, че е тя?
ЮК: Да, аз вече я живея. И точно това е CREARTE „сътвори себе си“. Като сугестопед съм дълбоко убедена в скритите резерви, залегнали в човека. Този път на вътрешна трансформация е вълшебно и вълнуващо преживяване, но за целта е нужно усвояването на дадени практически умения. Именно в работата с хората на това ниво, радостта да видя тяхното израстване и изваждане наяве на потенциала им, изпълва душата ми. Опитвам се да ги подготвя за това, че този процес е труден и се подхранва от нашата вътрешна мотивация за промяна, че става с много усилия и постоянство. Да, не е даденост, но процесът е съпроводен с радост, вътрешно удовлетворение и постигането на щастие.
– За какво мечтаеш сега, в този момент или етап? Как се виждаш след 5 години?
ЮК: Аз вече живея своята мечта. Вече имам само ясно цели. Чувствам се ежедневно живееща своето щастие. Но след 5 години виждам вече разгърнала своята дейност и за децата, и по-точно тези със специални нужди, особено аутизъм и Даун, защото лежат по особен начин в сърцето ми. Неслучайно във Франция преведох едни впечатляващи филми за аутизма и Даун, които и досега стоят в моя Ютуб канал.
– Рисуваш прекрасно и хармонично едновременно с двете ръце? Една такава рисунка е на корицата на твоята Agenda. Възможно ли е това да го постигне всеки човек?
ЮК: Това е не просто постижима, но и вродена способност на нас хората. Не е някакъв изключителен талант, който е достъпен за малцина избрани. Има обаче някои специфики, които ще споделя на семинара, за да стане по-достъпен ефекта на дейността.
Щастието е преливащата любов, а никой не може да ни забрани да обичаме.
– Как се пише щастието? Какво е за теб щастието?
ЮК: Щастието се пише с молива на вътрешната радост и удовлетворение след решението за промяна. За да изрисуваме обаче картината на живота си по мечтания начин, е нужно да направим дадени смели крачки, да усилим вярата си и самите ние да вземем в ръце себе си. Това е свързано с поемане на отговорност, отказване от оплакване и проекции към външния свят за промяна. За мен щастието е на вътрешно ниво и всеки ден протича в една безмерна благодарност и за най-малките неща. В споделената прегръдка. Щастието е преливащата любов, а никой не може да ни забрани да обичаме. За това как се пише реално щастието предстои за първи път да си говорим в първото ми събитие на живо в Пловдив
– Опиши се в 3 думи.
ЮК: Смелост. Отдаденост. Сърдечност
– Имаш ли си лични ритуали, практики, които са си лично за теб? Как си почиваш?
ЮК: Сутрешната рутина е свещена за мен. Оставам сама в молитва, медитация, нужното движение под формата на йога, тичане или гимнастика. Обичам да ставам преди изгрев и да се сливам с мира и спокойствието, преди да ме е погнал деня с неговите задачи и тревоги. Преди години успявах да си почивам почти само сред природата, но сега ми е достатъчно да се озова във своето вътрешно кътче в сърцето и мога да намеря мир и там. Почивам си и в прегръдката на моя любим, на детето ми, животинките около нас – в любовта.
– С кое не можеш или не си склонна да правиш компромис?
ЮК: Вслушвам се във вътрешния глас и в никакъв случай не прекрачвам онази вътрешна граница, която преди нямах за нищо – в това да си угоден, твърде мил. Хората винаги ще намерят за какво да те критикуват и няма как да се харесваш на всички – винаги ще има такива, които да те съдят.
Струва си да направим смело крачката за промяна, да работим със самите себе и да сме щастливи
– Сподели ни 3 любими твои книги, които са част от пътя на промяната ти
ЮК: „Земя на хората“ от Екзюпери – тя беше част и от първия ми експеримент,“Маснави“ на Руми, „Бягащата с вълци“от К. П. Естес. Трудно ми е да спра до три, защото в процеса на промяна влизат много книги, свързани с психология, личностно развитие, астрология и всичко, което някога съм чела от Учителя Петър Дънов.
– Какво е твоето послание за финал?
ЮК: Струва си да направим смело крачката за промяна, да работим със самите себе и да сме щастливи. А ние сме щастливи, когато можем да обичаме без границите на страха и позволим на Бога да се прояви в нас.
Благодаря ти за отделеното време и продължавай напред с лекота!
