От чувства мигновени разплакана си пак…
Не бързай ти към мене
със самолет, със влак,
където и да бъдеш,
в мига на луд копнеж,
решиш ли да се върнеш,
тръгни към мене пеш.
Върви по пътя бавно
и бавно успокой
желанието странно
отново да съм твой.
Върви по пътя дълго,
през дълъг трезвен ден.
Случайно кацнал гълъб,
помилвай вместо мен,
целувай дъхав люляк,
изгрял пред теб в зори.
Сравнявай ме със други –
от мене по-добри.
И ако побеждава
мечтата твойта плът;
и ако не забравиш
целта на своя път,
ще спреш пред мене мълком
в миг необикновен…
И търсила ме дълго,
ти дълго ще си с мен.
Георги Константинов
