Учителка в детска градина измислила на децата следната игра: всеки трябвало да донесе торба с няколко картофа, като всеки картоф носел името на човек, което детето мразело. Следователно колкото хора мразело детето, толкова картофа щяло да донесе.
Някои деца дошли с два картофа, други с три, а някои и с пет. Учителката им казала да носят със себе си торбата където и да отидат, дори и в тоалетната, в продължение на една седмица.
Дните минавали и децата започнали да се оплакват от неприятната миризма на развалените картофи. Тези с по пет картофа носели на всичко отгоре и по-тежки торби.
След една седмица децата си отдъхнали, защото играта най-накрая свършила.
Тогава учителката ги попитала как са се чувствали през тази една седмица.
Децата започнали да се оплакват колко трудно им било да мъкнат навсякъде със себе си тежките и миризливи картофи. Накрая учителката им обяснила смисъла на тази игра:
– Същото се случва, когато таите в сърцето си омраза към някого. Смрадта на омразата ще отрови сърцето ви и ще я носите навсякъде със себе си. Ако ви е трудно да понесете миризмата на развалени картофи за една седмица, представете си какво е да носите отровата на омразата в сърцата си до края на живота си?
Изхвърлете омразата от сърцето си, за да не носите грехове за цял живот. Да прощавате е най-доброто отношение към другите. Научете се да забравяте и да прощавате.
Из “Скритият дар” от Джериес Авад
