Българският календар е изпъстрен с дни, в които с гордост и умиление си припомняме геройските постъпки на нашите предшественици и прекланяме глави пред тяхната самоотверженост и готовност да дадат живота си в името на народа, на страната, на бъдещето и свободата, на каузата, на идеала, оставяйки следа след себе си, чрез своя личен пример. Достойно и паметно.
Такива дни пораждат множество дискусии в нашето модерно откъм технологии общество, но някак останало назад в умението да се отдаде на дело по-висше от самия него.
А трябва ли да е така?
Тук често си говорим за Промяната и нейната роля в развитието на пътя. И вярвам, че благодарение на нея, все още можем да говорим за подвизи в 21- ви век.
Да, малко по-различни и може би изискващи отворено съзнание, за да ги разгледаме като такива. Ако се огледаме, можем да разпознаем множество жестове, постъпки и действия като подвизи в нашето ежедневие на най-близките ни хора, дори и на самите нас. А може би хора, близки до нашето обкръжение, които всеки ден ни вдъхновяват и някак успяват да разбудят тази искрица вътре в нас за действие.
За наше огромно облекчение, подвизите в днешно време не се характеризират с проливане на кръв във война, но по своя собствен предизвикателен начин, изискват своята саможертва.
Това действие, което предприемаш, по-голямо от теб самия, идеология, зад която заставаш, за да дадеш и ти нещо на света.
Не е ли това награда за живота? Да оставиш своята следа?
Трудно е да се обедини народа в една кауза, но примерът е там, за да служи вечно. С думи, може да останем неразбрани, но делата ни няма да останат незабелязани.
Вярвам, че със своите постъпки, ние влияем на малкия кръг от хора, с който се обграждаме. А те, от своя страна, на техния. Така създаваме верижната реакция на будността, която захранва действието.
Може би днес България няма нужда от освобождението, за което са бленували нашите предци, но Планетата има нужда от намаляване на вредните емисии; от намаляване обема на боклуци, с които замърсяваме природата. Може би, младите хора имат нужда от качествена литература, която обогатява знанията им и развива критичното им мислене, за да пресяват информацията, която ги залива отвсякъде. А може би, подвигът на 21-ви век е добротата и толерантността.
Тези качества, които съвсем не са рядкост, но е необходимо по-често да изваждаме на показ.
Как може да внедрим този подвиг (ако разрешите да наричаме добротата такъв) в ежедневието си?
- Усмивка
Мой личен експеримент, показа, че хората отвръщат на усмивката с усмивка, дори да е неприсъща за тях.
Как знам това?
Често вървя пеша до работата, за да остана насаме с мислите си, да релаксирам и да поддържам висок тонус. В един слънчев ден, реших да се усмихвам на всички хора, с които се разминавам на пътя. Резултатът беше категоричен. Хората ми връщаха усмивки. Е, вярно е, че имаше странни погледи. За някои хора веднага беше ясно, че не се познаваме и ме поглеждаха странно, други се усмихваха обратно и чак след това се сещаха, че никога не са ме срещали и връщаха сериозното си изражение. Но масовата реакция на хората беше да отвърнат. Като огледало – каквото даваш, това получаваш.
- Благодарност
Не се страхувайте от тази дума. Тя върши чудеса. Това е резултат от друг мой експеримент, в който цял ден, изказвах благодарност на хората в работата. Колеги, почистващ персонал, служителите на бюфета, клиенти и шефа. И да, всички връщаха сияйното си изражение, дори някои оправяха стойката си, вдигайки главата си високо. А най-хубавото бе, че те отвръщаха със същото.
- Малки жестове
Много малки жестове, са по-мощни от един голям подарък. Не спирайте да радвате хората около вас. Не е нужно подаръкът да е материален, но занасяйки в работата от сладките, които сте направили вкъщи или ръчно написана картичка с лично ваше послание, на скъп човек, може да превърне един обикновен ден в незабравимо удоволствие и да напомни на любимите ви хора, колко държите на тях.
- Кауза
В днешно време това не изисква, кой знае какво голямо усилие, нито дори материални средства. Давам пример със себе си, сега участвам в кампания, която за всеки извървян/ изтичан километър, компания дарява $1 на кауза, на която са се посветили. Други такива дори не изискват излизане от вкъщи, само трябва да имате интерес и конкретна позиция по даден проблем и да имате желание да участвате в неговото разрешаване. Освен, че помагаме за каузата, се свързваме с други хора, които имат отношение към дадената тема и някак усещаме себе си свързани, като част от нещо по-мащабно от самите нас.
- Подкрепа
Заедно сме по-силни и можем много повече. Видите ли някой, който има нужда от подкрепа, съвет, комплимент или насърчаване, не пестете сили. Ние растем, когато помагаме на околните да се развиват. Направете комплимент на приятел, дайте съвет или идея на нвкой, който прави първи стъпки в начинание, ако видите някой, който има потенциал, но не му достига увереност – убедете го, че греши. Тази помощ е безценна, но обогатява както човека, така и нас самите.
- Бъди добър, прави добро
Това не е никак малко, за динамиката, в която вечно се оправдаваме, че живеем, забързани, залисани и разсеяни. Отделете време да си върнете фокуса, да оцените момента, да реаргирате, когато това е нобходимо. Участвайте в живота. Това само по себе си е подвиг. Да не бъдем безучастни.
Добротата не изисква особени жертви, но удовлетвореността от направата й е безценна.
Спирам до тук, защото мисля, че разбрахте смисъла. Добротата не изисква особени жертви, но удовлетвореността от направата й е безценна. Отново ще издам една тайна, тя винаги се връща към човека, който я е изявил.
Призивът ми към вас днес е – поддържайте пламъка силен, за красиви и добри дела.
За да не забравяме, какво е да се грижим един за друг и за планетата, да даряваме личния си пример, изпълнявайки своята мисия…да бъдем преди всичко човечни.
