Смирих се – пораснах, помъдрях…
Назад оставих всякакво съмнение
коя… защо съм… бях или не бях
на Бог или на Дявола творение…?!
Изстрадала, разбрала що е грях
… не искам вече да горя в желания,
които ме държат във вечен страх
виновност, мъки, колебания…
Смирих се – прогледнах, проумях…
Разбрах, че чак сега съм жива.
Превърнах се във вяра… Вече бях
пречистена и истински щастлива!
Смирено чакам всеки божи ден –
да видя слънцето, небето и тревата…
Безценното го нося вътре в мен –
усещам на Живота красотата…!
Даниела Ганчева
