Кълновете са жива и пълноценна храна, и едно от най-могъщите средства за изцеляване.
Защо са полезни кълновете?
– Съдържат голямо количество желязо, което участва в образуването на хемоглобина, а чрез него се пренася кислорода.
– Снабдяват ни с богато количество жизнена енергия и хранителни вещества.
– Те са нискокалорична храна, която се смила лесно и ускорява обмяната на веществата.
– Спомагат за изхвърляне на токсините и свободните радикали от организма.
Диетата, богата на кълнове, пресни плодове и зеленчуци, е най-полезна за организма. Ако страдате от преумора, синузит или язва – хлорофилът, който се съдържа в житните кълнове например може да помогне изключително много в борбата с тези болести. Добре действат и на тези, които имат проблеми с храносмилането – кълновете облекчават натоварването върху храносмилателната система почти с 90 процента. Психолозите са стигнали до извода, че енергията на покълналото семе дава на човек заряд от бодрост. Като най-ценна съставка обаче се определят ензимите.
Ленени зрънца срещу всички болести
Ленените кълнове помагат на много органи и системи на организма да работят безотказно. Заради уникалната си слуз те са ефикасен очистител на целия стомашно-чревен тракт: ускоряват храносмилането и регулират работата на червата, като при това действието им може да бъде двояко. Усилвайки перисталтиката на червата и размеквайки фекалиите, ленените кълнове препятстват появата на запек. Но при диария те всмукват излишната течност, поглъщат токсичните вещества и нормализират работата на стомашно-чревния тракт.
Още едно достойнство на този забележителен продукт е съдържането на голямо количество калций. По тази причина ленените кълнове се препоръчват на бременните жени, на децата в периода на интензивен растеж, при лечението на костно-мускулни травми.
Ленените кълнове са отлично средство за профилактика на атеросклерозата и лечение на сърдечносъдовите заболявания, благодарение на високото съдържание на натурални мазнини (ленено масло). Те защитават тъканите на сърдечния мускул, запазват еластичността на стените на кръвоносните съдове, подобряват състоянието при артериална хипертония, намаляват нивото на холестерола. Най-добре е ленените кълнове да се употребяват преди ядене, сутрин или през деня, по 15-20 г. Трябва старателно да се дъвчат, защото полезното масло се намира вътре в малките семенца.
Бобови кълнове
Тези “живи зърна” са най-богатият източник на витамините А, С, В1, В3, биотин В6, а също и на микроелементи – желязо, силиций, бор. Ако искате да забравите за простудите, включете в храната си бобови кълнове. Благодарение на съдържанието на натурални белтъчини, бобовите кълнове повишават имунитета на организма. Те имат захаропонижаващо, пикочогонно и противомикробно действие. Испанският грах (наричат го още “нахут”) е особено полезен за тези, които имат проблеми с наднорменото тегло. В кълновете има малко калории, а много витамини.
Пшеница – най-много лечебни свойства
Тя съдържа почти целия набор от микроелементи и витамини (особено витамин Е). Но трябва да се има предвид, че вълшебното им действие се проявява само при редовно използване. Сред краткосрочните резултати може да се посочи подобряването на външния вид на косата и кожата. При продължителното използване но пшенични кълнове настъпва цялостно очистване на организма.
Те се използват и за очистване на червата. Трябва да отбележим, че витамин Е проявява най-добрите си качества, намирайки се в така наречената течна среда. Затова от покълналите пшенични семена се правят салати, подправени с олио.
Кълнове от леща – истинско богатство за жените в менопауза, защото стимулират образуването на женски хормони. Протеините и желязото, които съдържат, помагат при лесна уморяемост и при анемия. Снабдяват организма с голямо количество каротин, от който се синтезира витамин В. В кълновете от леща има и витамин РР, който подпомага клетъчните процеси.
Соеви кълнове – в източните култури отдавна са оценени здравословните им качества. Те са много нискокалорични, подсилват имунната система и се борят срещу стреса. Богати са на мазнини, протеини, минерали (предимно калций и желязо) и витамини (А, С, В1 и В2).
Грахови кълнове – съдържат витамини от групата В, белтъчини и аминокиселини. Благодарение на голямото количество целулоза в тях, понижават нивото на холестерол и предпазват от сърдечно-съдови заболявания. Повишават тонуса и зареждат организма с енергия.
Слънчогледови кълнове – богати са на протеини, аминокиселини и минерали – калций, желязо, магнезий, фосфор, цинк и други.Забавят процесите на стареене в организма, предпазват от чернодробни и сърдечносъдови заболявания.
Кълнове от люцерна – съдържат голямо количество витамини (А, С, D, Е, К и от групата В), минерали (калций, фосфор, магнезий, мед, желязо и др.), протеини и фибри. Идеални са за салати.
Кълнове от елда – богати на витамините A, B, C, E, K, незаменими мастни киселини и минерали като калции, желязо, магнезии, калий, аминокиселини, белтъчини (15%). Стимулират апетита, намаляват „лошия“ холестерол и помагат при анемия и умора. Според някои източници, зелената елда кълни по-лесно от кафявата.
Приготвяне
Технологията на приготвяне на кълнове и млади растения е описвана многократно, включително и в сайтовете за здравословно хранене. Отделно, че всеки намира „своя“ най-удобен начин за това. На пазара има и различни специални съдове, улесняващи процеса, а вече се появиха и автоматизирани уреди.
Най-важното е да се знае, че за приготвянето на кълнове трябва да се използват необработени и чисти семена за покълване (намират се в диетичните магазини и в големите търговски вериги). Семената от аграрните магазини не са подходящи, защото обикновено са третирани с химикали за по-добра кълняемост. Другото важно нещо е за покълването да се използва чиста филтрирана вода, а не от чешмата, която обикновено има хлор и други елементи в излишък.
1. Измиваме добре семената.
2. Слагаме ги в подходящ съд и покриваме с вода от 2 до 5 пъти повече за около 24 часа. Количеството вода зависи от това, колко пъти ще нарастват семената. Например люцерната набъбва двойно (или по-малко), докато лещата, нахута нарастват тройно и повече. Добре е съда да поставим на тъмно място при стайна температура (около 22 градуса). Можете да използвате стъклен буркан, който отгоре да покриете с марля.
3. След това изплакваме семената под течаща вода, отцеждаме добре водата и оставяме така докато покълнат. Единственото условие е да ги измиваме сутрин и вечер, като винаги отцеждаме много добре излишната вода. Трябва да имат достъп до чист въздух (не в затворени съдове), защото в противен случай загниват или мухлясват. Съдът се държи на тъмно място, докато кълнът е по-малък от 1,5 мм, когато стане повече може да поставим на светло място, без пряка слънчева светлина. Така бързо ще се появят зелените листенца и ще се заредят с много хлорофил.
Освен в салати, кълновете могат да се прибавят и в супи и ястия.
Още по темата:
http://vrindabg.com/2010/10/21/kylnove/
http://www.zemianazaem.com/archives/159
