Забелязахте ли вече кафявите лъскави топчета по улиците, често попадайки под краката ви или леко подритвайки ги между разноцветните есенни листа? Знаете ли аромата и вкуса на печените кестени?
Какво вълшебство крият и как да ги използваме?
Кестените са изключителна защита, енергийната им вибрация зарежда, успокоява и хармонизира тялото.
„Флоралните рубини, падащи от дивите дървета, притежават уникална лечебна и широкоспектърна сила. Поставени в джобовете на панталона, те защитават на около 30-40% тялото от вредното лъчение на мобилните антени и безжичните wi-fi устройства. Електросмогът е един от невидимите причинители на различни физически оплаквания като емоционален дисбаланс, мигрена, нервност, избухливост. Дивите кестени гонят неразположението като с магическа пръчка. Поставете три от тях пред монитора на своя компютър. Ще видите, че те ще се свият много по-бързо от обичайното. Това е така, защото филтрират вредното електромагнитно лъчение. А него го има навсякъде – от микровълновите печки до хладилника и сешоара.“ – разкрива Катя Симеонова, еколог-дендротерапевт, живееща в Малта.
По думите й прабългарите са нареждали в юртата и под мястото, където спят, кестени на през 20 см разстояние, за да предпазят от геопатогенните лъчения домовете си.
Ако се държат два в ръцете, подхвърлят се от едната в другата ръка, превъртат се с движение на пръстите, водят до успокоение, при умора зареждат тялото със сили. На неуверените хора дават самочувствие.
Дендротерапевтът Симеонова разказа още, че както самото дърво, така и плодовете му носят енергийната вибрация на славата. Носени близо до тялото, дават енергия, бодрост, пъргава мисъл и самочувствие.
За тайните на дивия кестен споделя и народния лечител Петър Димков. През месеците септември-октомври лечителят винаги държал в джобовете си по 2-3 кестена за изцеление и като естествен талисман срещу негативната енергия.
„Тези малки, кафяви, лъскави топчици са удивителни акумулатори на слънце, енергия и живот и я отдават щедро, с постоянно лъчение през цялата година“, учел Димков. Той бил убеден, че самото им носене или държане в длан оказва благотворно влияние върху ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система.
При стрес и неспокоен сън може да се сложат под възглавницата 5-6 кестена (не повече от 10). Те включват заложената в себе си психотерапевтична програма в действие веднага щом положим глава върху тях. Димков съветвал към вълшебството на кестена да се прибави и вълшебството на мисълта – двете големи сили на този свят.“Мисълта прочиства духа, а чрез духа и тялото слага в ред себе си, тъй като тя го зове към същото. А към каквото призовава тя – то се осъществява“, разяснявал народният лечител Димков. Той препоръчвал още изработка на възглавница от няколко кестена, зашити в двоен тензух. При лягане се произнася «заклинателна формула» – популярния способ за заспиване като броене на числа или просто да помечтае човек, което разтоварва съзнанието и отключва благотворното влияние на есенния плод.
Кестените са култивирани в продължение на 6000 години в Китай и 3000 години на територията на Европа. Кестените са широко разпространени в кухнята на много култури, но най-вече в няколко азиатски държави – Китай, Япония и Корея, както и в някои европейски страни – Франция, Испания, Италия, Гърция и Турция.
Кестените, за разлика от другите ядки и семена, имат ниско съдържание на калории и мазнини. За сметка на това те са богати на минерали, витамини и фитонутриенти. Имат високо съдържание на витамин С, почти колкото при лимоните, богати са и на витамините B2, B1 и A, което ги прави отличен избор за укрепване на имунната система в този сезон. Калият и фосфорът в кестените помагат за укрепването на сърдечно-съдовата, костната и нервната система. Кестените съдържат още висококачествен протеин, сравним с този в яйцата и изключително лесно усвоим от човешкото тяло. В кестените има и голямо количество манган, мед и калий. В по-малки количества се срещат и витамин В6, фолиева киселина, тиамин, рибофлавин, витамин К и ниацин. Още едно предимство е сериозното количество лецитин в тях, който е важен за паметта, предпазва от сърдечносъдови болести, улеснява метаболизма и действа противостресово. Кестените са с високо съдържание на въглехидрати и доста калорични (248 калории на 100 грама), но са богати на фибри и, за разлика от повечето ядки, са бедни на мазнини.
Дивите кестени, известни още като конски са отровни, но въпреки това имат своите полезни свойства – действат противовъзпалително, противотемпературно и обезболяващо. Употребяват се във вид на запарка при кашлица и хрема. Имат запичащ и дезинфекционен ефект, поради което се препоръчват при диария и хемороиди. В народната медицина се предлагат още за лечение на магарешка кашлица, маточни кръвотечения, подагра, при ревматоиден артрит, шипове, ишиас и локално върху обриви и възпаления.
С доказан ефект е следната лесна рецепта: ситно нарязани диви кестени киснат 14 дни в силна ракия. Съотношението на кестените към алкохола е 2:10. Така приготвената настойка се прилага за разтривки при флебит, разширени вени, хемороиди.
От кестените могат да се направят и козметични маски и лосиони, които имат способността да възстановяват отпуснатата, суха и чувствителна кожа. Много подходящи са при възпаления и зачервявания по лицето, тъй като имат свойството да свиват капилярите и да действат тонизиращо. Маските с кестени е добре да се прилагат през ден, а лосионите – всекидневно в продължение на две седмици.
При отпусната и чувствителна кожа помага следната маска: смесват се предварително сварени и обелени кестени – по шепа от сладкия и от дивия вид. Обелките се връщат във водата от варенето. Оставят се на слаб огън, докато течността се изпари до половината. Отварата се прецежда и по малко се долива към сварените кестени. Те се пасират, за да се получи хомогенна каша, която се нанася върху лицето. Държи се около 20 минути. После се измива с хладка вода. Останалата част от отварата се съхранява в хладилник. Използва се за обтриване и тонизиране на лицето.
