За мен, дърветата винаги са били най-добрите проповедници. Почитам ги, когато живеят в групи или фамилии, в гори и дъбрави. И още повече ги почитам, когато живеят сами. Те са като самотния човек. Не като самотника, който е избягал поради някаква слабост, а по-скоро – като велик отшелник. Като Бетовен или Ницше.
Във високите им корони шумоли света. Корените им почиват в безкрайността. Но те не губят себе си там. Те се борят с цялата сила на живота си за едно единствено нещо – да изпълнят себе си според своя собствен закон. Да изградят собствената си форма. Да представят себе си.
Нищо не е по-свещено и нищо не е по-илюстративно от едно красиво, силно дърво. Когато дървото е отсечено и обърне своята гола, смъртоносна рана към слънцето, човек може да прочете цялата му история в светещите, изписани дискове на неговия дънер. В пръстените на неговите години, неговите белези – цялата борба, всичкото страдание, всяка болест, всичкото щастие и просперитет стоят ясно изписани. Трудните години и разкошните години. Удържаните атаки и преживените урагани. И всяко младо момче фермер знае, че най-твърдата и благородна дървесина има най-тесните пръстени. Там високо в планината – сред постоянна опасност, където най-неразрушимите, най-силните дървета живеят.
Дърветата са храм. Който знае как да разговаря с тях, който знае как да ги чува, може да научи истината. Те не проповядват наука и правила. Те проповядват необезсърчения от подробности древен закон на живота.
Дървото казва: Същността е скрита в мен. Искрата. Мисълта. Аз съм живот от вечния живот. Опита и риска, който вечната майка пое с мен е уникален. Уникална форма и вени на кожата. Уникално е и най-малкото листо в клоните ми и най-малкия белег на кората ми. Аз бях направен да формирам и разкрия вечността дори чрез най-малкия си детайл.
Дървото казва: Моята сила е доверие. Не знам нищо за бащите си. Не знам нищо за хилядите деца, които всяка година ме напускат. Продължавам да живея с тайната на моето семе до самият край и нищо друго не ме притеснява. Вярвам, че Бог е в мен. Вярвам, че трудът ми е свещен. От тази вяра аз живея.
Когато сме заседнали и не можем да се справим повече с живота си, тогава дървото има какво да ни каже: Бъди спокоен! Бъди спокоен! Животът не е лесен, животът не е труден. Това са детински мисли. Нека Бог говори в теб и мислите ти ще пораснат тихи. Ти си нетърпелив, защото твоят път те води далеч от майка и дом. Но всяка стъпка и всеки ден те водят обратно при майката. Домът не е нито тук, нито там. Домът е вътре в теб или никъде.
Копнежът да се скитам разкъсва сърцето ми, когато чувам дърветата да шумолят от вятъра вечер. Ако човек се заслуша в тях, притихнал за дълго време, този копнеж разкрива своята същина, своя смисъл. Не е толкова въпрос на бягство от страданието, въпреки че може да изглежда така. Това е копнеж към дома. Към спомена за майката. За нова метафора за живота. Той води в къщи. Всели път води към дома. Всяка стъпка е раждане. Всеки гроб е майка. Така че, дърветата шумолят вечер, когато ние се изправим пред своите детински мисли.
Дърветата имат дълги мисли. С дълбоко дишане и релаксиране така, както имат по-дълъг живот от нас. Те са по-мъдри от нас, защото ние не се вслушваме в тях. Но когато се научим как да чуваме дърветата, тогава смелостта, припряността, детинската прибързаност на нашите мисли добиват една несравнима радост. Този, който се е научил да слуша дърветата, вече няма желание да е дърво. Това е дом. Това е щастие.
От Херман Хесе*
*Херман Хесе e немски и швейцарски писател и поет, получил Нобелова награда за литература през 1946 г. Живее дълги години в Индия, насочва се към религиозно образование и така посоката на живот и мислене става показателна и за неговото творчество – будизма и пътуването на Изток, Индия и Непал.
Херман Хесе е идол на много поколения – като учител по източна мъдрост в «Сидхарта», със зрелостта и прояснената невъзмутимост в «Игра на стъклени перли». Литераторът Михаел Лимберг, сред най-големите познавачи и ценители на делото на Хесе, търси връзката между неговия жизнен път и магнетизма на творчеството му, чиято най-точна характеристика е неразделно единство на живота и духа. Един гражданин на света остава любимец и приятел на всяко следващо поколение.
